Друзила стисна края на възглавницата със зъби, докато той намери точното място, което да прободе с инструмента си. Трепна, когато я прониза, но само след миг двете малки топчета на четвъртата ѝ халка се докоснаха във въздуха над кожата на перинеума ѝ.
Докато балсамът за бързо заздравяване подейства, те се заеха с лекия обяд, който домакинът приготви, преди да тръгне. Въпреки пулсирането около новата ѝ халка, тя успя да отпусне тазовите си мускули, като се впусна в политически разговор със сенатора. За нейна радост той се възползва от това време, за да ѝ обясни, че републиката трябва да бъде възстановена – но без кръвопролития, излъга той, – а чрез поредица от декрети на Сената, които да ограничат властта на императора.
Предната нощ, докато преписваше набързо свитъците на Катег, Друзила нямаше време да мисли върху огромното количество информация в тях, но ѝ стана ясно, че Катег и останалите бони заговорничат да убият брат ѝ и вече са направили дълъг списък с поддръжниците на Калигула, като са отбелязали кои от тях трябва да бъдат убити веднага и кои да бъдат пощадени. Колко искрено звучеше сенаторът, докато проповядваше ненасилетвения си подход към политиката! Колко лесно можеше да я заблуди, ако не знаеше, че лъже като дърто магаре! Но тя бе наясно с намеренията му и с това, че той не подозираше за нейната информираност, а това ѝ даваше предимство.
– Ще убия това чудовище с голи ръце, ако се осмели да ме заточи! – изсъска принцесата, като се вживя в ролята си на изпаднала в немилост сестра на автократичен император с лоши намерения.
– О, не, моля те! – възкликна сенаторът републиканец, загрижен, че гневът срещу брат ѝ може да застраши собствената му сигурност и да изтръгне изпод пръстите му безценния залог, който се канеше да изиграе в конспиративната стратегия. – Не показвай омразата си към него. Прави се на добричката сестра и бъди мила, дружелюбна и ласкава към Ладиса. Скоро ще прокараме закон, изискващ одобрението на Сената при издаването на декрет за заточение, подписан от императора.
– О, Катег! Това е чудесна идея! – възкликна Друзила и го прегърна. – Кога ще го направите?
– Преди иди през март. Но ако брат ти те прогони, ще го гласуваме моментално. И ще спечелим!
– О, да! Ние ще спечелим, Катег! Няма ли да е страхотно републиката да бъде възстановена заради нашата любов?
Опиянен от целувките ѝ, Катег почувства, че сърцето му ще се пръсне от страст, но веднага след това усети как то се свива като изсушена смокиня от срама, който изпитваше, когато получаваше толкова много любов и се чувстваше длъжен да крие, че се кани да я употреби за политически цели. Но пък тя говореше като истинска републиканка и затова му се налагаше да държи ума си хладен като ледовете в Алпите, за да не издаде тайната си.
– Би било фантастично, Друзила! – каза той и ѝ върна целувките.
– Не, не е фантазия, сенаторе! Защото изминалата нощ беше истинска повратна точка на живота ни и ние ще отдадем остатъка му на връщането на империята в правия път – заяви тя, съвсем наясно, че сърцето му се бори с разума му.
– О, скъпа – прошепна той. – Един ден ще ти разкажа...
– Какво? – попита го тя окуражаващо.
– Ти значиш много за мен – каза той и я прегърна.
– Ти също, сенаторе – въздъхна тя. След това го целуна и придърпа ръцете му към халките си. Истинска Юлиева потомка, Друзила знаеше как да разделя политическите различия от интимните отношения. С врагове или с приятели, чувствените прегръдки винаги носеха удоволствие, но по някакви странни причини опасните афери с политическите врагове ги правеха още по-възбуждащи и пълнокръвни.
Друзила и Катег се потопиха в чувствата и желанията си за още два часа. Едвам сдържаше виковете си и се наслаждаваше на феноменалния ефект на халката на перинеума си всеки път, когато той я довеждаше до оргазъм, граничещ с малката смърт, като връзваше шал около шията ѝ, докато тласкаше твърдия си член в нея, или пък я лижеше и си играеше с пръстенчетата ѝ. Наричаше я курва и я караше да признае, че проституира, за да увеличи възбудата и на двамата, обладаваше сластното ѝ тяло без задръжки, накара я да си загуби ума няколко пъти, радваше се на гладкия ѝ пубис и на ненаситността ѝ.
Когато слънчевите лъчи, проникващи в стаята през замрежените прозорци, почервеняха и показаха, че залезът наближава, Катег също стигна до оргазъм, като изстреля странния си бистър еякулат в устата ѝ и я обля по гърдите, после проникна в нея отзад и след бурно анално сношение двамата стигнаха до върха отново и той я напълни с всепроникващата си течност. Също като предишната нощ тя бе напълно отворена и готова да се подложи на необичайните му изблици. Така екстазът им се превърна в лагуна, където любовниците нямаха имена, не съществуваха физически граници, а двамата се рееха като бели водни лилии над вечните вълни на емоционалното удовлетворение.
– Благодаря за вечерята, сенаторе – каза тя с онзи сластен глас, който така добре владееше, след като се наслади напълно на удоволствието.
– Тръгваш ли си?
– Да, трябва. Нали искаш да се преструвам на доброто момиче сред интригантите в двореца? – каза тя и погали халките си.
– Нима това не е най-мъдрото решение, което можем да вземем? – попита той.
– Разбира се. Как ще поддържаме връзка?
– Имаш ли доверен пратеник?
– Не бих казала – излъга тя. – В моето положение всеки, на когото преди съм имала доверие, може да се обърне против мен, без да се бои или да изпитва угризения.
– Аз ще измисля нещо.
– Добре. Прати някой да доведе носилка на повикване, докато се изкъпя набързо.
– Не искаш ли моята? – предложи той.
– Не. Не искам никой да разбира къде съм била цял ден – отвърна тя, и по този начин обви връзката им в ореол на опасност.
Като стана и тръгна към банята, Друзила осъзна, че перинеумът ѝ се дразни при всяка крачка и триенето на халката предизвиква потръпване в нежната зона, което се разнася по целия ѝ гръбначен стълб. Погледна се в огледалото, след като се изкъпа, и се усмихна. Как щеше да се изненада брат ѝ, като си свали туниката и му покаже гладкия си обръснат пубис и трите пръстенчета на предната част на тялото ѝ, формиращи магически триъгълник!
– Имам доверен републиканец в двореца, който може да предава съобщенията ти до мен – съобщи Катег на Друзила, докато тя се обличаше.
– О, идеално – отвърна тя, едвам скривайки изненадата си. – Кой е този човек?
– Тапицер на име Хорея. Тръгва си от двореца след работа по залез слънце. Тази вечер ще му кажа да се свързва с теб всеки ден. Ще ме информира дали се канят да те заточат. Ако искаш да ми съобщиш нещо, напиши ми кратко съобщение на гръцки.
– Предполагам, че този човек не знае и дума гръцки, нали?
– Точно така. Така ще поддържаме връзка, без да се срещаме.
– Страхотно! – съгласи се Друзила. Тайната ѝ мисия не можеше да бъде по-успешна! Не само, че накара Катег да се влюби в нея, но той дори повярва на републиканските ѝ преструвки и ѝ се довери до такава степен, че издаде един от шпионите си в двореца.
– Трябва да внимаваме, Друди. Ще измисля как да се срещаме, но не трябва да е в дома ми.
– Разбирам. Искам да вземеш това – каза тя и му даде черните си гащички за спомен. Целунаха се. Според указанията на брат ѝ тя го остави да погали голото ѝ тяло под роклята, като неопровержимо доказателство, че не е взела нищо от къщата му.
– Четирите халки, които ми постави толкова внимателно, ще ме държат свързана с теб завинаги – прошепна му тя нежно като дебнеща лисица. – Дори още по-силно, след като ще ни е необходимо доста време преди пак да можем да се срещнем. Вярваш ли ми?
О, колко красива и чиста бе тя в очите му! Когато си тръгна, той потри гащичките по лицето си, целуна набръчкания чатал, който все още пазеше аромата ѝ. Колко много прекрасни неща му се случиха за последните двадесет и четири часа! Не само че накара прекрасната принцеса да се влюби в него, но и спечели безценен съюзник в борбата си против императорската власт!
В пълно неведение, че ситуацията е точно обратната, Катег се върна в спалнята и прибра гащичките в горното чекмедже на нощното си шкафче, за да са му подръка всеки път, когато мисли за нея. След това се приготви да се срещне с най-важните хора, участващи в заговора за убийство.