Когато слънчевите лъчи, проникващи в стаята през замрежените прозорци, почервеняха и показаха, че залезът наближава, Катег също стигна до оргазъм, като изстреля странния си бистър еякулат в устата ѝ и я обля по гърдите, после проникна в нея отзад и след бурно анално сношение двамата стигнаха до върха отново и той я напълни с всепроникващата си течност. Също като предишната нощ тя бе напълно отворена и готова да се подложи на необичайните му изблици. Така екстазът им се превърна в лагуна, където любовниците нямаха имена, не съществуваха физически граници, а двамата се рееха като бели водни лилии над вечните вълни на емоционалното удовлетворение.
– Благодаря за вечерята, сенаторе – каза тя с онзи сластен глас, който така добре владееше, след като се наслади напълно на удоволствието.
– Тръгваш ли си?
– Да, трябва. Нали искаш да се преструвам на доброто момиче сред интригантите в двореца? – каза тя и погали халките си.
– Нима това не е най-мъдрото решение, което можем да вземем? – попита той.
– Разбира се. Как ще поддържаме връзка?
– Имаш ли доверен пратеник?
– Не бих казала – излъга тя. – В моето положение всеки, на когото преди съм имала доверие, може да се обърне против мен, без да се бои или да изпитва угризения.
– Аз ще измисля нещо.
– Добре. Прати някой да доведе носилка на повикване, докато се изкъпя набързо.
– Не искаш ли моята? – предложи той.
– Не. Не искам никой да разбира къде съм била цял ден – отвърна тя, и по този начин обви връзката им в ореол на опасност.
Като стана и тръгна към банята, Друзила осъзна, че перинеумът ѝ се дразни при всяка крачка и триенето на халката предизвиква потръпване в нежната зона, което се разнася по целия ѝ гръбначен стълб. Погледна се в огледалото, след като се изкъпа, и се усмихна. Как щеше да се изненада брат ѝ, като си свали туниката и му покаже гладкия си обръснат пубис и трите пръстенчета на предната част на тялото ѝ, формиращи магически триъгълник!
– Имам доверен републиканец в двореца, който може да предава съобщенията ти до мен – съобщи Катег на Друзила, докато тя се обличаше.
– О, идеално – отвърна тя, едвам скривайки изненадата си. – Кой е този човек?
– Тапицер на име Хорея. Тръгва си от двореца след работа по залез слънце. Тази вечер ще му кажа да се свързва с теб всеки ден. Ще ме информира дали се канят да те заточат. Ако искаш да ми съобщиш нещо, напиши ми кратко съобщение на гръцки.
– Предполагам, че този човек не знае и дума гръцки, нали?
– Точно така. Така ще поддържаме връзка, без да се срещаме.
– Страхотно! – съгласи се Друзила. Тайната ѝ мисия не можеше да бъде по-успешна! Не само, че накара Катег да се влюби в нея, но той дори повярва на републиканските ѝ преструвки и ѝ се довери до такава степен, че издаде един от шпионите си в двореца.
– Трябва да внимаваме, Друди. Ще измисля как да се срещаме, но не трябва да е в дома ми.
– Разбирам. Искам да вземеш това – каза тя и му даде черните си гащички за спомен. Целунаха се. Според указанията на брат ѝ тя го остави да погали голото ѝ тяло под роклята, като неопровержимо доказателство, че не е взела нищо от къщата му.
– Четирите халки, които ми постави толкова внимателно, ще ме държат свързана с теб завинаги – прошепна му тя нежно като дебнеща лисица. – Дори още по-силно, след като ще ни е необходимо доста време преди пак да можем да се срещнем. Вярваш ли ми?
О, колко красива и чиста бе тя в очите му! Когато си тръгна, той потри гащичките по лицето си, целуна набръчкания чатал, който все още пазеше аромата ѝ. Колко много прекрасни неща му се случиха за последните двадесет и четири часа! Не само че накара прекрасната принцеса да се влюби в него, но и спечели безценен съюзник в борбата си против императорската власт!
В пълно неведение, че ситуацията е точно обратната, Катег се върна в спалнята и прибра гащичките в горното чекмедже на нощното си шкафче, за да са му подръка всеки път, когато мисли за нея. След това се приготви да се срещне с най-важните хора, участващи в заговора за убийство.
Същата вечер Бризея посрещна Друзила с въздишка на облекчение.
– Толкова се тревожех за вас, домина – въздъхна галската робиня и целуна ръцете ѝ. – да не ви се е случило нещо лошо, че се прибирате толкова късно?
– Успокой се – отвърна Друзила, докато влизаше в гардеробната си, а Бризея поемаше от раменете ѝ наситеносинята наметка. Принцесата махна брошката от косата си и бухна червените си къдрици пред малкото огледало. – Бях толкова палава, че не успях да напусна бърлогата на вълка, докато не го изтощих напълно и утолих дивия му глад за мен.