– Да правя любов с вас, прекрасна моя домина.
– Защо? Защото съм красива ли?
– Не само заради това... Обичам куража ви.
– Заради пръстените ли?
– Да... затова, че сте се обръснала, заради пръстените и заради палавия ви ум.
Отново се целунаха. Друзила заведе галската си робиня в спалнята и ѝ позволи да се възползва от възбудата ѝ.
Рано на другата сутрин Макрон пристигна в двореца в униформа на преториански префект, придружен от четирима преторианци.
Преминаха през главната порта, но после ги спряха батавците. Пазачите доста грубо поискаха от Макрон да нареди на ескорта си да остане извън охранявания периметър при останалите преторианци, които се грижеха за сигурността на стените.
Херберт, суровият началник на батавските телохранители, се присъедини към групата. Обясни на Макрон, че императорските заповеди за допускане на въоръжени лица отвъд портата важат за всички без абсолютно никакви изключения. Макрон забеляза няколко строители и дърводелци, които носеха материали към дясното крило на двореца. Докато вървеше след Херберт по мраморното стълбище и по коридорите, водещи към покоите на Калигула, Макрон преброи поне стотина германски телохранители, застанали до стените на не повече от десет крачки един от друг.
– Аве, цезаре! – поздрави Макрон, когато началникът на кабинета го въведе в работната стая на императора. Калигула седеше зад бюрото, четеше доклади и сводки и си водеше бележки. Накара началника на щаба си да го почака малко, после го погледна и се намръщи.
– Здравей, Макрон. Защо днес си с униформа?
– След около час ще имаме умилостивителен ритуал за нашите пенсионирани ветерани в Свещеното отделение на фестивала в чест на Марс. Би ли дошъл?
– Прекалено съм зает, приятелю. Кажи на старците, че мисля за тях и високо ценя това, което са направили за величието на империята. Седни сега и ми разкажи новините.
– Наредих да наемат сто нови писари за документите, засягащи обещаното от Тиберий за воините. Десетина от тях вече работят. Ще започна с XIII и XIV легион, разположени в Колония Агрипа. Одобряваш ли, цезаре?
Интересно, помисли си Калигула, докато се правеше, че чете сводки, а всъщност разсъждаваше над причините Макрон да избере да започне плащането точно с тези два легиона. В Тринайсети Марк Виниций служеше като примус пилус. Може да е случайно съвпадение... помисли си той, но винаги беше подозрителен към странните съвпадения.
– Предпочитам да започнеш с легионите, разположени в Капуа (военен град близо до Неапол). Може да се наложи един-два от тях да бъдат преместени в Армения, за да отблъскват партанците. Защо реши да започнеш с легионите от Северната армия?
– Хатите ще нападнат градовете по Рейн през пролетта и исках да повдигна духа на войската, която ще се бие с тях.
– Хмм... разбирам. Но има поне още четири месеца до нападението и офанзивата сигурно ще продължи през цялото лято. Прати съобщение на Галба, че императорът ще изплаща възнагражденията на тези два легиона на иди през март, за да поменем убийството на Цезар. Така ще имаш достатъчно време, за да дадеш дължимото на легионите в Капуа.
– Ще направя всичко по силите ми, цезаре – заяви Макрон.
– А какво стана с хиляда и двестата леопардови кожи за гилдията на проститутките?
– Досега съм купил осемстотин от работилниците за кожи в Южна Италия. Пратих няколко агенти до провинция Африка и Мавритания. Смятам, че ще се върнат с останалите четиристотин до календи през февруари.
– Купи няколко десетки повече от необходимото. Искам да съм сигурен, че кожите, които ще даря на гилдията, са от най-високо качество. Накарай да ги проверят и отберат най-добрите и се погрижи да са доставени навреме за Луперкалиите. Как вписа цената им в бюджета?
– Засега съм отбелязал този разход като спешни провизии, за да избегна разследване от страна на Сената, но според мен ще трябва да прехвърлиш тези харчове към личната си хазна.
– Защо? Нима тези прекрасни жени не служат на нашите граждани? Нима те не даряват с чудесните си прегръдки и така необходимото сексуално разнообразие млади и стари?
– Ами те получават пари за това.
– Макрон, Макрон... Какво са няколко златни монети за цяла нощ любов? Това, което взимат, е нищо в сравнение с удоволствието, което доставят. Не разбираш ли колко е важна работата им? Не трябва ли римската държава да ги компенсира за времето в школите по проституция, където получават дипломи и се учат на различни нови еротични техники, идващи от чужди земи или от фантазиите на римляните?
– Знам, цезаре. Но винаги съм се притеснявал от опозицията на боните. Те мразят всяко разпускане на морала.