– Толкова е красива, Кал! – изтъкна Друзила, когато Ладиса излезе. – И изглежда толкова влюбена в теб, та започвам да си мисля, че наистина си голям късметлия, скъпи братко.
– Щом съм късметлия, че съм открил Ладиса, какъв ли щастливец трябва да съм бил, когато ти си се родила като моя сестра? Осъзнаваш ли какво си преписала от документите на Катег? – попита Калигула и се втурна към бюрото си, за да вземе от чекмеджето свитъка, който Друзила му бе донесла. Тя отиде при него зад бюрото.
– Знам, че преписах много имена, дати, източници на средства и задачи, но нямах време да запомня информацията и даже повечето вече я забравих. Но съм напълно наясно, че си имаме работа с шайка предатели, които се опитват да те убият, и това ме отвращава.
– Не се безпокой, Друди. Тук пред нас е целият план на конспирацията им до най-малките подробности. Знаем какво са замислили и дори ни е известен денят на опита им за убийство. Разбра ли коя дата са избрали, за да нанесат фаталния удар?
– Да... Това май ми стана ясно – мартенските иди, нали?
– Точно така! И знаеш ли какво означава това?
– Ще ги чакаме в засада да видим как ще паднат в собствения си капан!
– Точно така, умна ми сестрице! И не само това... Имаме почти два цели месеца свобода! Пълна свобода без грижи за внезапни атаки! И през това време ще се забавляваме много и ще подготвим голямата брадва, с която да им отрежем главите веднъж завинаги!
– Чудесно, Кал! Веднъж завинаги!
– Е, моят план се оказа доста успешен, а?
– О, да. Сипах кристалите във виното му, до четвърт час бе заспал, както бяхме планирали. Прецизно като капка на воден часовник. Намерих медальона на Катег с ключа за сейфа му. Скаутът ти чакаше отвън пред прозореца на кабинета и ми даде чантата с принадлежностите за писане, но ми отне почти два часа, докато прегледам документите на Катег, избера най-важните и ги препиша на свитъка. След това дадох всичко на Публий Сертик. Между другото, разбрах, че си му предложил баня с моите робини.
– Да, трябваше да го пратя до Ирод Агрипа в добра физическа форма. Това проблем ли е?
– Не, не... Постъпил си правилно. Момчето се кри в храст до прозореца на Катег повече от пет часа без прекъсване.
Преди да попита за подробности около съблазняването на сенатора, Калигула я покани да прегледа заедно с него всички съкращения на свитъка. Обясни ѝ какво е открил за скандала, който боните планираха да вдигнат заради Ирод Агрипа, който според тях бил "отвлякъл" Ювения Мароция, съпругата на Марк Виниций, награждаван многократно римски центурион от XIII легион.
– Агрипа никога не би отвлякъл жена – заяви Друзила. – Просто би я съблазнил или може би пък тя го е съблазнила първа.
– Разбира се, но повечето бони мислят, че жените, които си лягат с мъже, без да са омъжени, са жертви на мъжко насилие.
– Глупости! – възкликна тя. – Срещала съм Ювения веднъж или дваж за кратко, но ми направи впечатление. Имаше онзи строг и съсредоточен учителски вид, под който се крие страстна натура. Като прибавим към това привлекателното ѝ гъвкаво тяло и стоическото ѝ чувство за хумор, най-вероятно е подарила безусловно сърцето си на Агрипа. А за мъж като него това е безценно, защото винаги е бил заобиколен с конкубини и златотърсачки.
Калигула кимна. После каза на Друзила как е убедил най-добрия си приятел да замине за Александрия като негов личен пратеник, за да уреди спора между гръцките и еврейските учени, но без да му казва истинската причина за това свое решение.
– Мислиш ли, че знае за Марк Виниций? – попита Друзила.
– Ако Ювения е искрена, както ти предполагаш, сигурно му е казала, че е омъжена.
– Да, почти съм убедена, че знае – призна тя. – Може да ѝ е предложил да поиска развод, без да подозира, че съпругът ѝ е герой от войната и че боните ще се възползват от скандала, за да те злепоставят пред армията.
– Както и да е – каза Калигула. – Дори боните да успеят да върнат Виниций в Рим до иди през февруари, както е записал Катег в бележките си, Агрипа и Ювения няма да са тук и ще се радват на чудесата на Египет за сметка на римската хазна и без ни най-малка представа каква бъркотия са предизвикали.
– Не мисля, че връзката на Агрипа и Ювения е нещо сериозно, но си постъпил правилно, като си се опитал да задържиш Виниций в Колония, а тях си пратил в Египет.
– Писмата до Руф и Галба имат двойна цел. Задържането на Виниций далеч от Рим е по-маловажната. По-съществената е да получа възможност да преценя влиянието на боните върху армията. Ако Виниций въпреки двете ми писма все пак напусне XIII легион, ще имам претекст да поръчам разследване и в края на краищата да се отърва от военачалниците, които са му позволили отпуск, защото това ще значи, че са замесени в републиканската конспирация на боните.