Друзила пусна една съблазнителна усмивка към брат си. След това отиде в центъра на стаята, а Калигула остана седнал зад бюрото си.
– Искаш ли да ти покажа каква важна тайна игричка му позволих да си играе с мен? – попита тя и се погали от двете страни на тялото през бялата туника.
– Добре... покажи ми.
Друзила заключи вратата. Калигула преглътна от очакване. "Какво ли е намислила?", запита се.
– Наведи глава и затвори очи – каза тя.
Когато се увери, че не гледа тайно през миглите, свали туниката, както си бе в центъра на кабинета. Покри халките на зърната си с дясната, си ръка и пубиса си с лявата.
– Вече можеш да погледнеш.
Калигула вдигна глава и отвори очи. Идеално изваяното ѝ тяло грееше в цялото си великолепие, приличаше на статуя.
– Прекрасна си... Това ли е играта, на която играхте?
Друзила бавно свали дясната си ръка. Халките на зърната ѝ блеснаха под слънчевите лъчи, идващи от терасата през стъклената врата.
– Ааа... Имаш две пръстенчета там.
– Харесват ли ти? – попита тя и постави дясната си ръка до лявата върху пубиса си.
– Да, сладки са... Залепени ли са за зърната ти?
– Не са залепени, Кал – каза тя и разклати гърдите си, за да покаже, че халките няма да паднат. – Те пробождат плътта ми.
Вече възбуден, но все още не напълно убеден, Калигула понечи да стане, но Друзила го спря.
– Не мърдай от мястото си, братко – нареди му тя. – Още нищо не си видял.
Впила очи в него, тя чувствено плъзна ръце нагоре и показа обръснатия си пубис, но продължаваше да държи върха на средния си пръст върху халката на клитора си, за да я крие от погледа му.
– О, обръснала си прекрасните си червени косми... – установи той с учудено изражение.
– Не... той го направи – уточни Друзила и потри халката. Той погледна към пръста ѝ и забеляза, че под него нещо блести.
– Какво има там? – попита.
– Познай.
– Още една халка?
– Ммм... Ставаш все по-добър ви играта на гатанки – похвали го тя. След това вдигна ръката си нагоре към корема и показа пръстенчето, пробило кожата над клитора ѝ.
– Охо.. И ти му позволи да го направи?
– Аха... – промърмори Друзила и вдигна ръце, поглеждайки го гордо.
Калигула се изправи и отиде при нея. Огледа отблизо обръснатия ѝ пубис. След това започна да я гали около халката и да притиска пръсти в пубисната ѝ кост.
– Ммм, мека е като коприна. Трябва ли да се бръснеш всеки ден, за да поддържаш кожата толкова гладка?
– Да. Тази сутрин накарах Бризея да ме обръсне – потвърди тя и разлюля бедра.
– Утре трябва да ме оставиш аз да го направя – каза той и облиза устни.
– Не мисли за утрешния ден – прошепна тя.
– Права си. Може ли да потъркам халката.
– Да, но не я дърпай.
Въодушевен от пълното притежание на обръснатия ѝ пубис, който триеше с длан, той притисна доста силно халката на клитора ѝ. Тя простена.
– Харесва ли ти, а? Кажи ми... – попита Калигула.
– О, да! Подлудява ме, защото стимулира нервите наоколо – промълви тя, останала без дъх.
– Ммм, я се погледни... Вече си подмокрена, нали? – промърмори той и погали пръстенчето и плътта под него, разтвори срамните ѝ устни и започна да търка клитора ѝ.
– Да, кара ме да се овлажнявам много... Но бъди нежен – насърчи го тя задъхано и леко приклекна. – Толкова много ми е търкан клитора през последните две нощи, че всяко докосване ме кара да свършвам веднага.
Те се взряха в очите си, хипнотизирани от любовните вибрации.
– Ти си такава мръсница, Друди – каза Калигула и вкара пръстите си в нея.
– Да, и Катег ме наричаше така през цялото време.
– Изчука ли го, а?
– О, да... Не можеше да ми се насити – простена тя и притисна главата му към гърдите си, приканвайки го да я захапе за зърната.
– Накара ли те да крещиш? – попита той.
– Ооо, Кал... Да, накара ме! – отвърна задъхана. Вече беше близо до оргазъм. – Трябваше да викам, защото ме караше да свършвам наистина много силно! Чукаше ме, чукаше ме, чукаше ме! През цялото време! И аз му се отдадох, докато не ме подлуди...
– Без граници, а? – каза той с похотлива усмивка и погали с длан копринения ѝ венерин хълм.
– Не... никаква граници, Кал! Както винаги си ми казвал.
Опиянен от аромата и думите ѝ, той си представяше как е преминала отвъд границите си, как е загубила представа, че мъжът, който е изливал в нея потентността на безсмъртните богове, всъщност е най-опасният им враг. А това възпламени Калигула, защото показваше, че в мига на истината статусът и личните пристрастия се стопяват и телата на любовниците стават плътски проводници на вселенската енергия.