Докато опъваше халките на зърната ѝ със зъби, тя настръхна и гърдите ѝ се втвърдиха в устата му, а това усили копнежа ѝ и я накара да му разкаже всички подробности за странното си сношение с Катег. Стенейки, се облегна на стената и плъзна ръце по гърдите му под туниката, започна да стиска неговите зърна, защото знаеше, че това го възбужда, докато той прави същото с нея. Приклекна още малко. Той продължи да я гали по гладките слабини и да размазва соковете ѝ. Когато се пресегна към аналното ѝ отвърстие, напипа и халката на перинеума ѝ.
– О, я виж... Оставила си го да те продупчи навсякъде, а? – попита той и разклати пръстенчето с треперещи пръсти.
– Да, да... О, през тази все едно ме пронизва огнен стълб от слабините до мозъка – простена Друзила, докато сваляше туниката му, прегръщаше голото му тяло и притискаше еректиралия му член между бедрата си, като триеше халката в него.
Обладан от експлозивната чувственост на сестра си, Калигула започна да я целува като обезумял по устата и двамата се изгубиха един в друг. Нищо край тях вече нямаше значение, освен обсебването и пълната възбуда на сетивата им! Целите им същества бяха обладани от вълшебните импулси на Ерос, движеха ги същите онези неустоими сили, които преди години превърнаха детските им игри в страстна любовна история.
Калигула заведе Друзила в спалнята си и двамата останаха там заключени няколко часа, забравили за интригите в двореца и лукавите врагове на императорската власт, които на друго място във Вечния град заговорничеха да убият владетеля си. Императорът от доста време не се бе наслаждавал на сексуалната енергия, излъчваща се от прекрасното тяло на Друзила, а тя беше на върха на страстта си в този ден с обръснатите си гениталии, демонстративно изложени на страстните му целувки, и с четирите си халки, които трябваше само малко да бъдат потрити, за да предизвикат в нея нов прилив на похотливи желания.
И, разбира се, в света нямаше друга жена, която да стене, да се задъхва, да говори за интимните си чувства, развратните си деяния и изумителните си фантазии с такава агресивна самоувереност, както правеше неговата невероятна червенокоса сестра, докато мърсуваше с него в леглото. Брилянтният ѝ ум, огромната ѝ дързост и искрената ѝ любов наелектризираха стаята. Благородните ѝ качества бяха въплътени във всяка нейна чувствена дума. И дори когато се устреми към върха, благодарение на усилията на полуделия от желание неин брат, реакциите ѝ подсказваха за същите божествени качества, които са характеризирали и Юлиевите принцеси от миналото, още от времето, когато са се пръкнали от утробата на богинята Венера.
На следващия ден Муций Регулат се появи в двореца, за да се срещне с освободения роб на Друзила Домиций Лабон и да научи новини за лиценза си за вавилонския тематичен парк, чието строителство се планираше да започне на Ватиканския хълм до иди на февруари.
Дебелият византийски сводник беше загрижен и за Друзила, тъй като не бе имал възможност да я види насаме цял нундиум. Всъщност предната вечер разузнавателната му мрежа, състояща се от проститутки и куртизанки от неговото обкръжение, улови слуха, че имперската принцеса е в лоши отношения с бритската съпруга на императора, а мълвата твърдеше, че Калигула се кани да заточи сестра си, за да угоди на жена си.
Докато Муций чакаше във величествения атриум, облечен в дългата си византийска горна дреха и с голяма кръгла шапка на главата, бъбреше с познати и се смесваше с обичайната тълпа от конници, банкери, клиенти, доставчици, матрони, сенатори, актьори и комедианти, към него се приближи Калист Примус, много богат четиридесет и пет годишен освободен роб. Беше баща на Нимфиада, чаровно момиче на около седемнайсет години, което бе дадено за конкубина на Калигула от баща си, след като се влюбило в младия император по време на празненство на конническото съсловие през април миналата година в чест на придобиването на абсолютна власт.
Калист попита Муций дали има новини за дъщеря му.
– Мисля, че императорът я даде на приятеля си Ирод Агрипа – отговори сводникът.
– Знам това – каза Калист с тъжен вид. – Но преди два дни ми изпрати съобщение, че заминава извън града за месец или два и ме помоли да не се тревожа да нея.
– И ти си мислиш, че е дошла в моята общност от куртизанки?
– Разбира се, че не, Муций! Сигурен съм, че щеше да ми кажеш веднага, ако те бе помолила за помощ.
– За съжаление не е, но не подценявай уменията на прекрасната си дъщеря за съблазняване – отбеляза Муций. – Сладкият ѝ задник заслужава няколко нежни ухапвания, преди да я пусна.