– Откъде знаеш, че има сладък задник? – попита Калист и се изчерви от неудобство. – Срещал ли си я?
– Не и насаме, за съжаление.
– Е? Тогава как можеш да го твърдиш?
– Набито професионално око, приятелю. Само един поглед към жената ми е достатъчен, за да си я представя гола, дори да съм наясно как ще реагира по време на секс.
Калист пое дълбоко дъх.
– Разбирам... Както и да е, вчера сутринта, след като получих съобщението, разбрах, че Агрипа е напуснал Рим със свитата си, но домакинът му не каза нищо за Нимфиада, нито къде са отпътували. Та ето какъв е въпросът ми: случайно да знаеш или пък дали не би могъл да разбереш къде е отишъл Агрипа и дали е взел Нимфиада със себе си?
– Нямам ни най-малка представа.
– Ще ти дам хиляда златни монети, ако проучиш.
Това бяха доста пари за такава незначителна информация. Макар Калист да бе неизмеримо богат, не се славеше с разточителство, а и бе известно, че бащинските му чувства към Нимфиада не бяха много топли. Византийският мозък на Муций стигна до заключението, че Калист крие нещо, отправяйки му това предложение.
– Много щедро, приятелю – каза той, сложи ръка на рамото му и го поведе към по-тих ъгъл. – И кой според теб би могъл да ми даде такава информация?
– Може би Друзила. Нали се познавате добре?
Хмм, имаше нещо гнило тук. Откъде пък Калист знае, че се познава толкова добре с Друзила?
– Не знам кой ти го е казал, но съм се виждал с принцесата само веднъж, и то за малко, и не мисля, че ме помни – отвърна Муций, който нямаше желание да признае връзките си с принцесата.
– Нея ли помоли да ти помогне с лиценза за тематичния парк? – попита Калист, като му даде да разбере, че знае и за деловите му начинания.
– Никога не съм я молил за нищо. А и се съмнявам, че може да ми помогне с лиценза.
Калист разбираше и дори одобряваше дискретността на Муций. От своя страна пък Муций бе наясно с клюката, че Друзила е изпаднала в немилост пред императора, и подозираше, че Калист е агент на Калигула и прави списък с доверените хора на сестра му за по-нататъшни санкции.
– Добре, Муций. Предложението ми важи до утре по пладне. Ако научиш нещо за местонахождението на дъщеря ми, ела в дома ми на хълма Авентин на уличката до храма на Луната.
Муций не даде на Калист много надежди и си тръгна, като си мислеше, че хилядата златни монети са опит да го въвлече в опасна интрига. Започна да гледа подозрително всички в атриума, не бе сигурен, че е добра идея да се среща с Домиций Лабон. Възможно ли бе Калист да знаеше за лиценза му директно от освободения роб на Друзила? "А от кого другиго?", запита се Муций. Това не означаваше, че Домиций не е лоялен към Друзила. Може да имаше лични делови причини да информира един богаташ като Калист Примус за строителния лиценз, в който бе заложена огромна сума пари.
Но Муций трябваше да намери начин да се срещне с Друзила, за да я попита дали има нещо вярно в слуховете за прогонването ѝ. Тръгна разсеяно към вестибулума. Възрастна прислужница му помогна да си свали шапката и червената кадифена връхна дреха. Като остана само по къса бяла гръцка туника, той приглади тъмната си коса и тръгна. Излезе и бързо сви в обратна посока към личните покои. Но до арката стояха четирима германски телохранители и той се приближи към полуотворения прозорец между две големи колони към един от перистилиумите на двореца. Спря там и надникна през него към строителите, които работеха в дясното крило, но продължи да държи под око арката с надеждата да зърне някоя от робините на Друзила.
В отсрещната страна на перистилиума слънчевият часовник показваше, че остават два часа до пладне. Различни слуги въведоха и изведоха няколко души от частните покои, но Муций не се осмели да последва никого от тях през арката от страх, че пазачите ще го спрат. Половин час по-късно той още се криеше между прозореца и едната колона и точно тогава щастието му се усмихна. С типичната си походка на модел през арката мина Бризея по къс хитон, който подсилваше красотата на дългите ѝ крака. На рамото ѝ висеше чанта. Когато се изравни с Муций, той я повика по име. Тя го позна и се приближи към него.
– Аве, Муций. Какво правиш тук така неглиже? – попита го тя, като забеляза, че дебелият сводник е по къса гръцка туника и гологлав.
– Трябва да се видя с принцесата насаме.
– Имаш ли уговорка?
– Не, но е спешно. Защо не ме заведеш при нея?
– Не мога. Имам свободен ден и няколко приятели ме чакат пред двореца.
– Хайде, Бризея. Не помниш ли колко добре си прекара в моя дом за хазарт?