– Помня, но сега бързам.
– Все още ли си падаш по груб секс? – попита той с хипнотичен поглед и пъхна ръка под хитона ѝ да опипа възбуждащия ѝ широк луфт между краката, който бе напълно покрит от чифт гащички.
– Не, не съвсем... – прошепна тя, без да отмества ръката му. Не можеше да устои на погледа му, а в ума ѝ се втурнаха образи и картини от бурното сексуално преживяване в дома за хазарт на Муций.
– Какво значи "не съвсем"? – попита той и плъзна обсипаните си с пръстени пръсти под бельото ѝ към влажната ѝ вулва.
– Е, мисля си за това... – призна тя задъхано, докато той внимателно я притисна между колоната и прозореца.
– Добре! Това е истинската ти природа, не разбираш ли? – каза той на високата галска робиня, взирайки се в очите ѝ от почти две педи разстояние под темето ѝ и притискайки шкембето си в горната част на бедрата ѝ.
– О, Муций, моля те! Чакат ме – простена тя и разтвори крака.
– Кой те чака? Някои груби младежи като Мамерк?
– Да – отвърна тя, свали таза си надолу и притисна пубисната си кост в сводника.
– И какво ще правят с теб? – попита я Муций, като проникваше безмилостно в нея под гащичките ѝ.
– Ммм... не знам.
– Да свалим това, преди те да са го разкъсали.
– Добре... – съгласи се тя задъхано и му помогна да свали бельото ѝ по краката и през ниските ѝ сандали.
– Не ти ли е по-добре да си гола тук? – прошепна той, вкара пак пръстите си в нея и усети внезапен прилив на вагинални сокове около тях.
– Да... вкарай си цялата ръка.
– Падаш си по грубия секс, а? – отбеляза той и вкара петте си пръста във вагината ѝ.
– Не знам защо ми харесва, но... о, вкарай си юмрука!
Цялата му ръка до косматата китка потъна в нея.
– Ммм, усещаш ли го? – попита я.
– Да – прошепна тя. – Сега ме потрий с пръсти.
– Кога ще дойдеш пак в моя хазартен дом?
– Скоро... ооо!
– Днес?
– Нее, не днес. Трябва да съм се върнала до залез слънце.
– Тогава кога? – настоя Муций и натисна юмрука си навътре.
– За Луперкалиите. –
– Обещаваш ли?
– Да, да, обещавам... – каза тя задъхано.
Прегърна го и започна да клати таза си към ръката му, да хапе раменете му и да стене.
– Искам да ме заведеш при Друзила, ясно ли ти е?
– Добре, но не спирай сега – замоли се тя. След това целуна византийския сводник по устата като вампир. Въпреки неизбежния оргазъм, той започна бавно да вади ръката си.
– Нееее... Защо го направи? – простена тя и стисна бедра, за да задържи ръката му.
– Не искам да свършваш сега. Искам приятелите ти да ти вкарват юмруци и да те подлудят, и да те накарат да крещиш от удоволствие.
– О, да, те ще го направят – прошепна тя и потръпна от усилието да потисне спазмите на оргазма, докато Муций извади цялата си ръка.
– Сега се отпусни – каза той и започна силно да драска срамните ѝ устни, за да накара тазовите ѝ мускули да се свият и да съберат вагиналния ѝ канал. – Откъде познаваш мъжете, които те чакат? – попита сводникът, когато усети, че тя е преодоляла спазмите.
– Познавам само единия от двореца – отвърна Бризея, вдигна гащичките си и си ги обу. Муций бе застанал пред нея и я криеше от случайни минувачи.
– И той е взел и приятели, за да те изнасилят групово?
– Да, но не се пали много, ясно? – каза тя със студен поглед. След това го поведе е обичайното си достойнство покрай батавските пазачи и през арката. По средата на мраморното стълбище му каза довиждане и го остави сам да стигне до покоите на Друзила. Обърна се и елегантно заслиза по стълбите, като с гордата си осанка се опитваше да скрие възбудата от това, което се канеше да направи с Публий Сертик и неговите млади приятели.
Друзила погледна развеселена необичайното облекло на Муций, когато секретарката ѝ го въведе в кабинета. Докато сводникът ѝ се покланяше и я поздравяваше, тя избухна в смях.
– Хахаха! В тази смешна гръцка туника приличаш на Диоген, който преследвал красиви куртизанки по агората на Атина, подвиквал им, че няма пари, за да си позволи услугите им, и мастурбирал, докато вървял след тях!
– Това е прословутото твърдение на философа циник за истинската власт, която красивите жени имат над мъжете. А като ви гледам вас, ваше благородие, трябва да отбележа, че Диоген е бил напълно прав.
– Знаеш ли защо го наричаме циник? – попита Друзила.
– Разбира се. Философите циници вярват, че кучетата (на гръцки cynos) са по-интелигентни от хората.
– Много добре, Муций. Чудя се дали смятат същото и за жените.
– Жените са прекрасна мистерия, която по-добре да не закачаме.