– Беше невероятно, Муций – каза тя, след като се успокоиха. – Духът на Диоген ще ти бъде много признателен.
– Защо на мен? – попита сводникът. – Ти беше тази, която го призова, когато влязох в кабинета ти, и ти му достави удоволствието да прегръща красивата ти фигура и да се радва на уникалните вибрации на сетивата ти.
– Добре – съгласи се Друзила, докато се обличаше. – Ще потърся помощта му, когато искам да разбера какво заговорничат враговете ми срещу мен.
– Като стана въпрос за заговор, познаваш ли Калист Примус?
– Бащата на Нимфиада?
– Да. Докато чаках в атриума да се видя с Домиций Лабон, Калист се приближи към мен. Очевидно знае, че принц Ирод Агрипа е напуснал града, и ме попита дали знам къде е отишъл и дали Нимфиада е с него.
– И ти какво му каза? – попита Друзила, прикривайки изненадата си от питането на Калист за местонахождението на Агрипа, за което Калигула ѝ бе казал, че е пълна тайна.
– Тъй като не знам нищо, му казах, че не мога да му помогна. Но след това той ми предложи хиляда златни монети, ако успея да му донеса някаква информация до утре по пладне.
– Доста пари са това. Да не би да е загубил връзка с Нимфиада? – попита Друзила.
– Преди два дни тя пратила на баща си кратко съобщение, че напуска града за около месец-два, без никакви други подробности.
– Сигурно иска да разбере къде е отишла.
– Вероятно. Но като му заявих, че нямам почти никаква възможност да му помогна, той ми предложи да питам теб.
– Хм, а откъде знае, че сме приятели? – попита принцесата.
– Със сигурност не от мен. Не споделям личните си работи с никого, дори и със сестра си. Затова казах на Калист, че съм те виждал за кратко само веднъж и нямам възможност да се срещна с теб и да ти задавам неподходящи въпроси за приятелите на императорското семейство.
– И той какво отговори?
– Знаел, че съм те молил за помощ във връзка с лиценза на моя тематичен вавилонски парк.
– О, това е интересно. Ти потвърди ли?
– Не, разбира се. Казах, че не е вярно, и си тръгнах. Но тъй като е вярно, си помислих, че трябва да ти кажа.
– Ами... Домиций Лабон е завел молбата ти за лиценз при едила преди няколко дни и вероятно информацията е изтекла.
– Разбирам... Но Калист я използва, за да ме накара да дойда при теб и да те питам за Агрипа и Нимфиада. Прозвуча ми подозрително, защото останах с впечатлението, че ме изпитва така. Искаше да разбере какви са отношенията ми с теб и дали мога да получа вътрешна информация.
Друзила отиде до прозореца и разтвори пердетата. Доколкото си спомняше, името на Калист Примус не бе споменато по никакъв начин сред конспираторите или тайните поддръжници в документите на Катег. Богатият освободен роб би могъл да таи злоба срещу брат ѝ задето даде Нимфиада на Агрипа, но тъй като официално Калигула го бе освободил от робство, тя бе сигурна, че е задължен на новия император и е предоставил младата си дъщеря за негова конкубина в знак на благодарност. Като се има предвид всичко това, Муций не би сбъркал, ако покаже, че има достъп до тайна информация, особено когато Агрипа вече пътуваше за Александрия и новината скоро щеше да бъде известна официално.
– Не виждам нищо подозрително в желанието на Калист да научи къде е отишла дъщеря му – каза Друзила и седна зад бюрото си. – Смятам, че освен от хилядата златни монети, като същевременно се възползваш и от благоволението на един богат човек, можеш да се сдобиеш с информация за делата ни, която би била полезна и за двама ни.
– Добре, Друзила, Какво предлагаш да направя?
– Иди и намери Калист веднага, Кажи му, че Агрипа плава за Палестина и Нимфиада е с него.
– Добре! – отвърна Муций с въздишка на облекчение.
– Също така го уведоми, че вероятно ще спре за няколко дни в Александрия и ще заведе Нимфиада на пътешествие по Нил.
– Отлично! Това ще зарадва много баща ѝ!
– Но... Не разкривай източника си на информация и дари хилядата златни монети на гилдията на проститутките за целите на образователната им програма. Това ще направи добро впечатление и ще подобри кармата ти.