Муций се усмихна.
– Какво да кажа, Друзила? Освен че си такава ослепителна красавица, която би накарала Диоген да се гътне отново, ти си и невероятен политик.
– Добре, стари блюдолизецо. Сега върви. Ще получиш лиценза си след няколко дни.
Византиецът я погледна с възхищение, събра обсипаните си с пръстени ръце, поклони се и тръгна заднешком към вратата.
– Между другото, Муций – додаде Друзила, докато той отключваше бравата. Прати писмо на Миси и се погрижи да се върне в Рим до нони през март.
– Миси? Не знам...
Друзила го прекъсна с усмивка.
– Знаеш, Муций, сигурна съм, че знаеш.
Той също ѝ се усмихна широко.
– Ще се постарая, ваше сиятелство. – И пак се поклони, отвори вратата и излезе.
По-късно същия ден, придружена от двама батавски телохранители, Друзила направи изненадваща инспекция на декораторската работилница в зоната за поддръжка на двореца. Дузина работници, мъже и жени, шиеха пердета, пълнеха дюшеци и възглавници, тапицираха легла и столове с платове и кожи, поправяха килими, бродираха гоблени и вършеха и други подобни дейности. Началникът на работилницата, лицензиран декоратор на име Латерций Рубирион, показа на принцесата какво се правеше за новото обзавеждане на дясното крило на двореца, което в момента се ремонтираше. Друзила го похвали за прекрасния избор на тъкани и за типичната му римска загриженост изработките да са солидни и здрави, но в същото време естетически интригуващи. След това поиска да ѝ представи работниците и работничките, които се трудеха на заплата в работилницата.
Каза по няколко ободряващи думи на всеки наемник, накрая Латерций я запозна с Хорея, мъжа, когото тя всъщност търсеше.
– Каква е специалността ти, Хорея? – попита го със същия тон и думи, с който бе разговаряла и с другите работници преди това.
– Тапициране на столове, пейки и дивани, ваше височество – отвърна Хорея. Беше невзрачен римлянин на около четиридесет и пет години.
– О, точно това ми трябва, Латерций – обърна се тя към началника на работилницата. – Диванчето в гардеробната ми има нужда от нова тапицерия.
Друзила помоли Латерций да прати тапицера в покоите ѝ да ѝ покаже мостри преди залез, след това завърши инспекцията, като насърчи всички да продължават все така добре да си вършат работата.
Така и така вече беше в зоната, осигуряваща поддръжката, затова принцесата надникна и в други работилници. В тях имаше дърводелци, зидари, резачи на мрамор, майстори на мозайки и фрески, бояджии, водопроводчици, майстори на покриви, ковачи, грънчари и керамици, шивачи, бояджии на кожи, бижутери и други. Всичките се трудеха под строг надзор за новото дясно крило на двореца.
После посети и дизайнерското отделение. Марий Фортунат, главният архитект, отговарящ за строителството и ремонтите, беше поласкан да посрещне имперската принцеса. Представи я на главния си дизайнер Гарбий Манилий, висок млад мъж, който я погледна, без да крие колко е очарован от съблазнителното ѝ поведение.
Заедно с дузина също така развълнувани от нея асистенти, Манилий я заведе до голяма ниска маса и вдигна черния плат, който покриваше плота ѝ.
– О, прекрасно е, Манилий! – ахна тя и стисна ръката му, като видя върху масата впечатляващия висок два лакътя макет от боядисан мрамор и дърво на новото триетажно дясно крило на двореца. Беше одобрен с печатите на императора, единият – поставен на иди през декември миналата година, а другият – на календи през януари. Тя пофлиртува с красивия главен дизайнер и се възхити на миниатюрните мебели, статуи, килими, пердета и дори растения, фонтани и изрисувани глинени кукли на мъже и жени, които придаваха на модела съвършено усещане за пропорция и пълна представа как ще изглежда довършеното крило.
– Всичките ни работилници работят на две смени – уведоми я главният архитект. – И ще продължат с това тежко работно време и през следващите десет дни, но с гордост мога да кажа, че новото крило ще бъде предадено на императора навреме и в рамките на бюджета. Така е, защото всичко е направено от нас, с изключение на тъканите, килимите, статуите и произведенията на изкуството. Те са купени от обичайните ни императорски доставчици.
Манилий искаше да ѝ покаже макета в подробности, но Друзила любезно отказа. Калигула не ѝ бе разкрил за какво смяташе да ползва новите помещения, не поради страх от критика, а защото искаше да е изненада.
– Надявам се да те видя, когато императорът открива новото крило – каза тя на Манилий и му подаде ръка за целувка.
– Стопляте сърцето ми, принцесо – отвърна той с блеснали очи.