Когато Друзила се върна в покоите си, Хорея вече я чакаше там. Тя го заведе в гардеробната и му показа кушетката.
– Имаш ли съобщения за мен? – попита, докато избираше светлосиня материя от мострите с дамаски, които той и подаде.
– Да, имам, ваше височество.
Хорея бръкна в джоба си и извади малко парче пергамент, сгънато на четири и подпечатано в средата с пръстена на Катег.
Освен няколкото любовни думи на гръцки, Катег я питаше дали знае къде е отишъл Ирод Агрипа и колко дълго ще отсъства от града.
Нареди на Хорея да изчака и веднага отиде в кабинета на брат си. Императорът имаше среща и тя помоли началника на канцеларията му да влезе и да му каже, че сестра му го чака на терасата по много спешен въпрос.
Оставаше около час до залез слънце. Небето на Рим гореше в червено и с всяка минута все повече пламваше. Друзила пое дълбоко дъх. Републиканската конспирация идваше все по-близо до тях и ставаше все по-осезаема. След като се срещна с човек на врага във вътрешния периметър на императорската властова структура, тя се изпълни с отвращение и гняв.
– Свързах се с шпионина – каза Друзила, когато Калигула излезе на терасата.
– Добре. Как изглежда?
– Невзрачен, вонящ и мълчалив, най-обикновено копеле – отвърна и му предаде бележката на Катег. Докато Калигула я четеше, му съобщи, че същият въпрос за местонахождението на Агрипа и Нимфиада е зададен и на Муций от Калист тази сутрин.
– И какво ти говори това? – попита я императорът.
– Че боните са изненадани от хода ти с Агрипа и са полудели в опитите си да спасяват своя план, според който Виниций трябва да разбуни духовете заради отвличането и прелюбодейството – каза Друзила, докато Калигула бързо осмисляше ситуацията.
– Добре. Нека потвърдим лошата новина. Напиши отговор веднага – предложи Калигула. – Кажи на Катег, че Агрипа пътува за Палестина и ще остане там два-три месеца, като спре и в Александрия. Така ще изглеждаш доброжелателна и лоялна към Катег, ще подкрепиш версията на Муций и ще го направиш достоверен източник пред Калист.
– Мислиш ли, че Калист е във връзка с боните?
Калигула погледна червения залез, сякаш се опитваше да намери правилния отговор в духовете, витаещи в римското небе.
– Вероятно има някакви общи дела с тях – каза. – Но не подкрепя морализаторските им глупости за женското поведение. Той е интелигентен мъж. Мисля, че просто иска новини за дъщеря си.
– Да, тази версия ми изглежда най-реалистична.
– Доколко имаш доверие на твоя византиец?
– Напълно му вярвам. Но не съм му казала нищо за нашите проблеми.
– Показа ли му халките си?
– Разбира се. Той е грозна крастава жаба, но има остър и изискан ум, освен това ме обича повече от всичко на света.
– Да не би да намекваш, че аз не те обичам повече от всичко на света? – попита Калигула с нежна усмивка.
– Кал... Знам колко много ме обичаше още като бях малко кльощаво момиченце, но никога не съм искала да ме обичаш повече от всичко на света. Ти си император на Рим. Ти трябва да обичаш него, най-великия град на земята, с неговите спиращи дъха паметници, респектираща история, великолепни герои, прекрасни богове и невероятна цивилизация, на която ще се възхищават и на която ще подражават, но никога няма да бъде достигната от никоя друга нация и за сто еона. Трябва да обичаш народа на Рим, жените му, мощните му легиони и твоята бритска съпруга, толкова красива и толкова необикновена. Аз бих била най-щастливата млада жена в империята, ако запазиш малко парченце от сърцето си специално за мен.
Очите на Калигула се наляха със сълзи и той се взря в града под тях, опитвайки се да потисне емоциите, които думите на сестра му направиха почти непоносими. Но гърдите му се свиваха и едвам си поемаше въздух. Друзила го прегърна през раменете и прислони лице до шията му.
– Винаги ще съм на твоя страна, Кал.
Той се обърна и я целуна с дива страст.
– Моля те, грижи се за себе си през следващите два месеца – прошепна в ухото ѝ.
– Така ще направя, Кал, така ще направя – отвърна тя задъхана, докато целуваше лицето му. – Но бих те защитила със собственото си тяло, ако някой се опита да те нарани.
– Не, Друди, моля те! Няма да мога да живея без теб
– Спокойно, братко! Стига с този песимизъм, имай повече вяра в късмета на Юлиите.
Калигула преглътна и овладя чувствата си и притвори очи.
– Хайде, храбрецо! Покажи ми как реве африканския лъв!
– Рррррррр! – изръмжа Калигула и се опита да хване в шепи гърдите ѝ. Тя отблъсна атаката му и се затича по терасата. Той хукна след нея, като ревеше и я плашеше, караше я да плаче и да се смее, и започна да я гъделичка, когато я докопа. Престори се, че я изнасилва, както бе правил много пъти още преди тя да достигне пубертета, и когато харесваше всичко, което палавият ѝ по-голям брат правеше с нея. Но тази вечер, въпреки халките, които дразнеха плътта ѝ, Друзила се контролираше достатъчно, за да напомни на Калигула, че Хорея я чака и че трябва да пише съобщение на Катег, за да увери нетърпеливия сенатор в любовта си и в отдадеността си на републиканските идеали.