– Знаеш ли какво, Кал? Когато разбрах, че си постъпвал така, защото ме обичаш, започнах да се влюбвам в теб все повече с всеки изминал ден.
– Знам... Не е ли това много по-напредничава и освободена представа за любовта? Не е ли връзката между нас по-силна точно защото не се налага да се мамим?
– О, да – отвърна Друзила. – Измамата убива любовта и въпреки това хората се мамят, за да получат това, което е естествено за тях и което не могат да потиснат.
– С новите правила няма да има измами. Двойките ще споделят любовта си и тръпката от различните си връзки. Забежките ще се приемат за достойнство, а не за падение и това ще бъде така завинаги.
– Всички ще получават това, което е естествено за тях, без да чувстват необходимост да се мамят, а напротив, ще се насърчават един друг да се наслаждават на сексуалните си контакти. Нали така, братко?
– В думите ти е скрита фундаментална истина, Друди. Ти го разбираш, защото си получила енергия от много различни любовници преди това.
– Какво имаш предвид? – попита тя.
– Нямаше да можеш да разбереш идеята ми без този опит. Имам предвид, че никой не може да разсъждава теоретично за такъв нов подход към секса и любовта и да разбере как той работи, без преди това да е опитал. Всички първо трябва да опитат. Разбирането е резултат от разширяване на кръгозора като естествена последица от събитията. Не се получава само с изучаване на теорията.
– И затова смяташ, че трябва да дадем пример?
– Точно така. Нашият пример ще е много важен.
– Уговори ли Лейди да направи нещо на празненството?
– Да, разбира се. Как ще изглеждам, ако собствената ми съпруга не подкрепя моите идеи?
– Кой друг?
– Марция ще дойде с някои нови проститутки, които току-що са завършили школите по секс, съвсем навреме за Луперкалиите. Пиралис и другите ми конкубини също ще участват. Жалко, че Миси, Нимфиада и Лесбия няма да са тук.
– Ами Агрипинила?
– Хмм... Не съм имал време да говоря с нея. Защо ти не го направиш?
– Добре. Ами мъже?
– Сенатори, актьори, колесничари, патриции, ездачи, войници, скаути, чиновници, магистрати, занаятчии, обикновени граждани... хора от всички класи, но всеки мъж трябва да дойде със съпругата или конкубината, приятелката, дори любовника си. Не искам никой да обладава най-красивите жени на империята, без да предложи своята.
– На теб?...
– На мен и на тълпата, разбира се.
– Страхотно, Кал! Ами Макрон и Ения?
– Ще си помисля за тях. Може да предпочета Ения да дойде сама.
– Ами Катег? Като ме види какво правя с другите мъже, може да започне да ревнува и да упражнява насилие.
– Хмм, права си. Ще го обмислим, преди да пратим официалните покани.
– Знаеш ли какво, Кал?
Калигула погледна сестра си, сякаш беше част от собственото му тяло, ум и душа.
– Какво, Друди?
– Обичам те – каза тя и го целуна. – Толкова се гордея с теб – промълви, докато го целуваше. – И колкото повече се гордея с теб, толкова повече те обичам, а колкото повече те обичам, толкова повече благодаря на боговете, че са те пратили на земята като мой брат.
В целия свят не се бе съществувала по-сладка целувка, с такова пълно отдаване, доверие и подкрепа, каквато се получи между двамата Юлиеви потомци. От телата им се излъчваше неземна аура, когато се прегърнаха, след като бяха възбудили умовете си с проекта за Велика културна революция. Сякаш наистина бяха обединени в една Сила, породена от величието на общия им произход и нарастваща благодарение на личния им мъжки и женски магнетизъм. Чувстваха се толкова силни заедно! И вярата им беше толкова дълбока, че наистина можеха да прекрачат всякакви бариери на човешка съпротива и да въведат света в нова ера на благополучие.
Агрипинила затвори подшитата книга на Клавдий по етруска история и се протегна на стола, като раздвижи глава, за да отпусне мускулите на врата си.
– Умори ли се вече? – попита чичо Клавдий със строг укорителен тон.
– Не ми се прави на учител, става ли?
– Толкова ли е лошо?
– Ами смешен си. Пък и твоите етруски са използвали такова трудно писмо, че едва ли си успял да разшифроваш историческите им документи.
– Работим по въпроса.
– Къде? – попита Агрипинила и на майтап постави дясната си ръка над веждите, сякаш криеше очите си от слънцето, и се огледа из градината, все едно търси мястото, където Клавдий работи по етруските исторически документи.
– Не ставай глупава, Агри. Документите ни са в храма на Юнона.
– О, при регистъра на ражданията на римските граждани?