– Не само там. Храмът има три отделения и повечето от историческите ни документи са в останалите две, сред купчини прашни книжа, които имат нужда от сортиране и подреждане.
– И кога си ходил там за последен път да мастурбираш дъртата си верпа в чест на любимите ти етруски царе? – попита тя, ухилена саркастично.
– Със сигурност не и след като ти остана денонощно при мен.
Палавата четиринайсетгодишна принцеса вдигна коляно и го преметна на страничната облегалка на стола. Хитонът ѝ се повдигна нагоре и откри гледка към слабините ѝ, покрити с тънка нарязана препаска.
– Да не би да ме упрекваш, че те държа далеч от безценните ти проучвания? – предизвика го Агрипинила, като леко поклати таз.
Чичо Клавдий заби поглед в пубиса ѝ и преглътна. Въпреки че я бе любил девет последователни дни и нощи, винаги като я видеше да полюлява бедра и да показва съкровището си, не можеше да остане хладнокръвен.
– Значи те държа далеч от научните ти занимания, а, чичо?
– Прекаляваш, да знаеш.
– В какво?
Четиридесет и седем годишният чичо Клавдий, първият наследник на римския престол, въздъхна като завладяно от любов малко момче и поклати глава.
– Ела – повика тя и го помами с пръст.
Омагьосан както винаги, Клавдий коленичи, зарови лице в слабините ѝ и започна да целува красивата ѝ вулва през процепите на атрактивната ѝ препаска.
– Дали няма да ти е по-добре, ако започна да преспивам в моите покои, а, чичо? – простена хитрото момиче.
– Не, миличка... Разбира се, че не – отвърна Клавдий, наслаждавайки се на прекрасната ѝ плът.
– И как ще се почувстваш, ако го направя?
– Ще се състаря с десет години.
– Но рано или късно трябва да си тръгна, нали знаеш?
– Кротко, Агри, кротко...
– Спри веднага – каза тя и плъзна ръцете си между лицето му и слабините си.
– Защо? – попита Клавдий, задъхан като малко дете.
– Искам да си изпълниш обещанието.
– Какво обещание?
– Което ми даде, когато за първи път ти позволих да целунеш моята порцела (жаргон за вулва), не помниш ли?
– Добре. Какво искаш да направя?
– Утре сутринта искам да отидеш в храма на Юнона и да промениш датата ми на раждане в регистъра на ражданията на римските граждани.
– Невъзможно, миличка.
– Я не ми пробутвай тези глупости! Няма нищо невъзможно за човек с твоето положение.
– Но, Агри, любов моя, защо искаш да го правя?
– Седни там.
Чичо Клавдий въздъхна и седна на стола пред нея.
– Виж, чичо. Не съм длъжна да ти обяснявам нищо, защото ти ми обеща, без да питаш какво искам, и сега трябва да си удържиш на думата независимо от всичко. Ясно ли ти е?
– Добре.
– Но тъй като си любимият ми чичо, ще ти кажа истината.
Клавдий кимна.
– Осъзнаваш ли, че освен че нося любовния ти знак на задните си части, съм бременна и с детето ти?
– Нима? – попита той и разтвори широко очи, обзет от радост. – Откъде знаеш?
– Аз го исках.
За миг през ума му преминаха всички мигове, в които се бе радвал на страстната ѝ любов и се бе поддавал на нейните желания да свърши в нея.
– Толкова си красива, Агри – промълви той с пълен с любов поглед.
Тя щракна с пръсти пред лицето му.
– Събуди се! Искам да ме слушаш много внимателно. Чувал ли си за сибилата от Кума?
– Амалтея?
– Да. В края на миналата година бях при братовчедите ми в Кампания и я посетих...
Агрипинила разказа на Клавдий, че детето и е предопределено да стане император, и обясни какво е условието, което сибилата бе поискала от нея да изпълни, за да се осъществи пророчеството.
– Съвсем ясно ли се изрази за смяната на датата ти на раждане? – попита мрачно Клавдий, който знаеше, че сибилата никога не греши в предсказанията си.
– Напълно. Ако датата ми на раждане се смени... твоят син ще стане император! Но трябва да се роди преди края на тази година. Това бяха точните ѝ думи – каза Агрипинила, без да му споменава нищо за другата част от предсказанието на Амалтея... че след дванайсет години третият ѝ съпруг ще стане император на Рим.
– Разбирам – кимна Клавдий. – Някак си ми е трудно да повярвам, но Юлиево-Клавдиевата династия най-вероятно ще властва дълго време и рано или късно нашият син може да стане...
– Не продължавай, чичо!
– Какво?
– Никой не трябва да знае, че съм заченала сина си с теб. Ясно ли е? Той ще има достатъчно благородна кръв от мен, за да е достоен за съдбата си, без да се налага ти да признаваш бащинството си. Прекалено близки роднини сме и народът на Рим трудно ще го приеме за император, ако знае, че ти си бащата. И ще е много по-защитен, ако никой не подозира, че един ден ще наследи най-великата империя на света.