Клавдий стана и закрачи из зимната градина. Тя беше права. Идеята да се ожени за племенницата си не подлежеше на обсъждане. Калигула никога нямаше да се съгласи, освен това беше и политически неприемливо. Въпреки че му беше само наполовина племенница, никой не знаеше това и не трябваше да разкрие по лични причини тайна, която бе обещал да опази.
Агрипинила свали сандалите си и тръгна боса по тревата към него.
– Според мен имаш много специални дарби, чичо – каза тя с искрена обич и го прегърна. – Наистина искам ти да си баща на сина ми, защото си най-аристократичният, чувствителен и ерудиран мъж на света. И се възбуждам всеки път, когато погледнеш съкровището ми.
– Ще ме забравиш ли, като си тръгнеш?
– Никога няма да забравя случилото се между нас. Ще ми е достатъчно да погледна татуировката и ще изпитам същото топло чувство и онова особено сърцебиене... – прошепна му тя. След това го целуна и отново го накара да се чувства като малко момче. Взе ръката му и бавно я поведе между бедрата си. – Не мислиш ли, че ще имам нужда от още уроци по етруска история от теб, стари развратнико?
Двамата се засмяха и затанцуваха из перистилиума, а после правиха пак любов и се насладиха на всеки миг.
Рано на следващата сутрин, докато Агрипинила все още спеше в леглото му, Клавдий се качи на носилката си и нареди на двамата роби да го отнесат през Субура до храма на Юнона на хълма Циспий. Тъй като с Калигула бяха патер фамилиас на Агрипинила, шансовете някой да се интересува сериозно от точната възраст на Юлиевата принцеса бяха практически нулеви. Архивите на регистъра на ражданията на римските граждани можеха да се отворят само със заповед на магистрат в случай на разногласия относно римско гражданство или заради наследство, ако родството се оспори в съда. А това беше невъзможно, тъй като нямаше никакви съмнения за римското гражданство на Юлиевите принцеси, нито пък за статуса на Калигула като глава на семейството или на Клавдий, който бе начело на Клавдиите.
Клавдий имаше достъп до всички отделения на храма и никой не се осмели да спре такъв виден патриций, затова нямаше проблеми да подправи датата на раждане на Агрипинила. Прибави осем години към възрастта ѝ и написа, че е родена в Опидум Убиорум, когато Германик (заедно със семейството си) е бил пратен там с легионите, за да се бие срещу германските племена. След това оправи и възрастта Лесбия, за да отговаря на тази на сестра ѝ, като отбеляза, че е родена една година преди смъртта на Германик, дори прибави четири години към възрастта на Друзила, за да запази достоверна разлика между нея и по-малките ѝ сестри.
Като свърши работа, Клавдий се замисли за невероятното предсказание на Амалтея. Дали простата поправка на датата на раждане на Агрипинила щеше да е достатъчна, за да подбутне съдбата и да направи сина си римски император? Дали стори на бъдещия си син услуга, или му навлече големи неприятности? Е, засмя се той, нека първо видим дали няма да е дъщеря или някой артист, който ще предпочита да свири на лира, вместо да управлява огромна империя с всичките ѝ вътрешни конспирации, клюки, клевети и некадърни администратори.
Същия следобед Друзила отиде да се види с едила Марк Теренций Кота в кабинета му на третия етаж на Базилика Опимия на форума.
Секретарят му – млад мъж, който се представи като Тулий Перуций – я въведе в малък вестибулум за видни посетители и ѝ помогна да си свали дългата сива кадифена горна дреха, подплатена със златиста коприна.
– Имах честта да ви видя заедно с едила в амфитеатъра на Фламиний – каза Перуций, докато окачваше палтото ѝ. След това се загледа в нея, докато тя оправяше златистата кордела около червените си къдрици пред огледалото от излъскан месинг. – Но бях прекалено далеч от императорската трибуна, за да се възхитя докрай на великолепието на красотата ви.
Друзила се усмихна на комплимента. В своите високи до глезените сиви боти с остри токчета, в тъмносивата си туника до коленете, украсена със златен колан около тънката ѝ талия, тя беше елегантна и сексапилна както винаги.
– Какво ти харесва повече?... – попита тя и вдигна предната част на широките си поли, за да може младият мъж да я види в огледалото. – Туниката или краката ми?
Перуций преглътна.
– Не можеш да решиш май, а? – поинтересува се Друзила и бавно повдигна туниката си още малко.
– Май наистина не мога, принцесо – отвърна Перуций, затаил дъх.