– Да, Кал! Знам каква голяма роля играят вашите легиони в романизирането на света. Но сексуално задоволени ли са воините ви?
– Ами привлекателните варварски жени винаги се са тълпели около римските военнослужещи, разположени по границите на империята, а легионерите, центурионите и другите командири имат възможност да харчат големите си месечни заплати за местни куртизанки или да покровителстват проститутки от някой култ, дори обикновени курви, даже да си взимат конкубини от фермерските и търговските семейства на провинциите.
– И когато завладеят вражески град, изнасилват всички жени, нали?
– Естествено. Привилегията да изнасилиш жените на победения враг е право на всички воини от всички страни по света от хиляди години. Това е първичен инстинкт на всички мъже още от зората на времето.
– Разбирам – каза Лейди. – Нека обобщя ситуацията. Десет процента от римските граждани, които са част от армията, са доволни от сегашното състояние на нещата. Дванайсет и половина процента са доволни, защото притежават желаните жени. Пет процента са богатите, които взимат най-красивите момичета. И двайсет процента са прекалено млади, прекалено стари или прекалено бедни дори да мечтаят да спят с най-желаните жени. Така остават петдесет и два и половина процента от римските граждани, които копнеят за най-привлекателните жени, но трябва да се примиряват с непривлекателните или да правят секс два пъти в месеца с проститутки. Така ли излиза?
– Да. Не е ли обезпокоително?
– Аха... – призна Лейди.
– И ако преброиш и всички мъже, които не са граждани, извадиш десетте процента щастливи легионери, получаваш, че шейсет и два и половина процента от мъжете нямат достъп до привлекателните жени.
– И това се получава, защото мъжете контролират положението?
– Разбира се. Мъжете се борят за малкия процент желани жени, като ги спечелят, ги заключват в къщите си и ги държат само за себе си. Тази система не може да осигури приемливо ниво на щастие. Първо, има прекалено много незадоволени мъже, особено сред младежите и средната класа. И второ, жените не могат да изразят похотта си към други мъже, без да бъдат наказани по някакъв начин от родители, роднини, съпрузи и дори любовници. Затова има толкова много недоволство, гняв, ревност и завист, които пораждат омраза и пилеят съзидателността.
– Тази ситуация може ли да се промени?
– Не е лесно, но ще трябва да опитаме да подобрим сексуалния обмен, който е ключов за щастието.
– А Сатурналиите и особено Луперкалиите не носят ли някакво облекчение?
– Сатурналиите са религиозен празник, който дава на робите ни възможност да играят ролята на господари за няколко дни. Луперкалиите продължават само петнайсет дни. Те дават на мъжете и жените шанс да се срещат и да правят много секс, но тези празници са прекалено кратки и дори през тях повечето привлекателни жени се държат под ключ. Трябва да има Луперкалии всеки месец, но тъй като повечето вакханалии (оргии) се провеждат на публични места, по улиците, площадите, парковете и пазарите, ще се стигне до нарушаване на обществения ред.
– Разбирам... – кимна Лейди. – А мислиш ли, че едно голямо празненство в двореца ще донесе повече облекчение?
– Искам само нашето празненство и всички други след това, както и откриването на дясното крило на двореца за широките маси, само да даде пример и да предаде послание.
– На мъжете ли?
– И на мъжете, и на жените. Ще покажем на всички мъже, че императорът редовно освобождава всичките си жени от своя контрол, значи те могат да направят същото. На жените ще покажем, че дори най-красивите жени в империята – ти, Друзила, Агри, Пиралис и другите прекрасни гостенки – са надарени от боговете с повече сексуална енергия от мъжете и...
– Чакай малко – прекъсна го Ладиса. – Откъде ти хрумна, че жените имат повече сексуална енергия от мъжете?
– Хайде още малко математика... Колко пъти може един мъж да свърши, да речем, за шест последователни часа секс?
– Хмм... с една и съща жена? .
– Не... да приемем, че го прави с колкото жени си поиска.
Ладиса се замисли.