Заедно с братовчед си, републиканския лидер Фабий Лентул, и двама други бони, Тулий Сергий и квестора Лициний Сцевола, отвратително високомерната Скрибония се опитваше да убеди богатия баща на Нимфиада, Калист, и двама други заможни благородници да създадат ново съдружие и да съберат достатъчно средства, за да откупят огромното имение на Муций Регулат на ватиканския хълм. Идеята на боните бе да превърнат Вавилонския тематичен парк на Регулат в манеж за езда и да го нарекат Циркус Ватиканус.
Морализаторските им намерения не бяха тайна. Те ненавиждаха проекта на Регулат, тъй като той щеше да съживи любовта на римляните към вавилонските сексуални екстравагантности и да привлече тълпи източни проститутки, танцьорки и куртизанки в Рим и така да направи Вечния град още по-разпуснат, отколкото според тях бе станал след края на републиката.
Калист симпатизираше на идеята им, но не по морални причини, разбира се, а защото модерните манежи за езда бяха печеливши начинания. Единият от благородниците, Тит Квирит, заяви, че като изкупят имота на Регулат, биха могли да построят неговия вавилонски тематичен парк, който според изчисленията му би бил по-печеливш от новия манеж.
Скрибония и боните очевидно се обидиха при това предложение.
– Ще оттегля подкрепата си, ако съдружието се насочи към подобна инвестиция! – изрева Катон Непос.
– Ние, Фабиите, никога няма да вложим пари в проекта на сводника! – отекна след него Скрибония.
– Уставът на новото дружество трябва ясно да декларира, че вавилонският разврат и всички други видове разгулни практики няма да бъдат обект на нашата делова работа – уточни Фабий Лентул, който не беше точно моралист, но смяташе, че републиканската партия трябва да настоява за по-стриктни правила при публичните игри и развлеченията.
За да успокои разгорещения дебат, младата съпруга на Тит Квирит – апетитна брюнетка на име Деми – се включи с друга идея. Тя предложи да посветят Ватиканския хълм на Култа към Пан, бога на цялата природа, похотливо и обичащо забавленията божество с рога и копита, получовек, полукозел, символ на властта и мъжествеността. Макар че Пан винаги се бе радвал на огромна популярност и бе почитан от векове от гръцката цивилизация, а сега от мъже и жени – особено от жени – в Римската империя, храмовете му бяха недостатъчно големи, за да предадат величието на природата, представлявано от него.
– Ще засадим дървета, ще направим потоци, езера, водопади и естествени фонтани. Ще построим дървени къщички, изкуствени пещери, пътеки и алеи, заобиколени от статуи на всички богове от Пантеона, и всички пътища ще водят към площад с голяма статуя на Пан – разгорещи се Деми.
– Разбира се, Деми,.. – прекъсна я саркастично Тулий Сергий. – Дали да не населим пространството с голи нимфи, които да развратничат със сатирите? – обърна се той към останалите бони.
– Отлична идея, Сергий! – изписка съпругата на патриция, без да схване сарказма. Скрибония и боните я изгледаха с нескрито презрение.
– Пан не заслужава да му се посвещава никакво място в Рим! – възкликна Сцевола. – Този грозен бог е символ на всичко лошо в природата!
– Тит! – провикна се Деми към съпруга си. – Тези хора богохулстват!
Благородникът ѝ даде знак да млъкне и да престане да нагорещява повече атмосферата.
– За какви богохулства говориш!? – изръмжа Катон Непос на Деми. – Почтени и добродетелни жени обвиняват Пан, че влиза в спалните им посред нощ и ги изнасилва, докато съпрузите им спят.
– Тези жени са сънували, Пан има твърде голяма верпа! – контрира го Деми.
– Такава ли ще ти влезе в задника тази нощ? – нахвърли ѝ се с отровна жлъч Скрибония.
– Името на Пан скоро ще бъде сменено на Сатана! – провикна се Сцевола.
– Какво е Сатана? – поинтересува се разгневената Деми.
– Сатана е... е... Дяволът! – произнесе Сцевола почервенял от бяс.
Всички се спогледаха озадачени. Никой не бе чувал нито за Сатаната, нито за Дявола.
– Какво искаш да кажеш, Сцевола? – попита Катон Непос, който се чувстваше като хванат в небрано лозе след изказването на сподвижника си.
– Божествеността на Пан ще бъде отнета, той ще бъде запратен в подземния свят и превърнат в чудовище – просъска Сцевола.
– Тит! – извиси пак глас Деми. – Нима ще продължаваш да слушаш тези глупаци и няма да реагираш?
Докато Сцевола мърмореше нещо за нов култ, който щял да разпне всички и да хвърли целия свят в тъмнина, слуга предаде на Катон Непос съобщение. Беше поканата на Катег за незабавна среща на водачите на коалицията. Непос отведе своите съмишленици бони настрани и ги информира, че трябва веднага да тръгнат за дома на Катег в Карина. След това предложи на Калист и другите двама благородници да останат, но тъй като вече беше късно, те решиха, че е време да си вървят.