– Какво става? – попита шепнешком Скрибония братовчед си Фабий Лентул.
– Спешна среща у Катег – отвърна ѝ той също така шепнешком.
– На всички ли? – промълви Скрибония.
– Да.
Пред къщата на Непос, докато групата се разотиваше и се качваше по носилките, Скрибония нареди на двамата си роби да отнесат нейната носилка в резиденцията на бившия ѝ съпруг.
Публикола беше в леглото с Октавия, когато старият му слуга Флорий почука на вратата и му предаде спешното съобщение от Катег. Цензорът се раздразни също като Октавия, която бе правила любов с едрия мъж с цялата си младежка страст и бе приключила точно преди влизането на Флорий. Публикола я целуна и прегърна, след това я помоли да бъде търпелива и да си поспи добре. Знаеше, че такива срещи често продължаваха до зори. На излизане погледна водния часовник в атриума и забеляза, че оставаше около половин час до полунощ.
Скрибония пристигна пред дома на бившия си съпруг, нареди на двамата роби да я отнесат до задната алея и ги остави да я чакат там. Все още имаше ключ за задната порта, влезе с него и тръгна през къщата. Две маслени лампи хвърляха слаба светлина в атриума, но тя мина тихо като тарантула покрай стените. Стигна до тъмната кухня, свали си наметката и започна да рови в едно чекмедже. Стаята на Флорий беше до кухнята, той чу шум и стана.
В спалнята на Публикола на втория етаж Октавия спеше като един от онези елисейски ангели, които я отнесоха в небесата по време на представлението "Невинност срещу зло".
Скрибония се качи незабелязано по стълбите.
– Домина? – повика един глас на няколко стъпала зад нея.
Кокалестата патрицианка замръзна. След това се намръщи и се обърна. Старият слуга преглътна. Под трепкащата светлина на маслената лампа бившата съпруга на господаря му изглеждаше още по-ужасна от Мегера, противната героиня, която изигра преди петнайсет дни в театъра на императорския дворец.
Забеляза, че нещо проблясва в ръцете ѝ, но прекалено късно. Скрибония заби касапския нож в гърдите му. Той затаи дъх, отвори широко очи и се строполи, без да извика, търколи се надолу по стълбището на мраморния под. Изглеждаше мъртъв.
– Сега двете ще се уредим сметките, малка кучко – изръмжа Скрибония на себе си и тихо отвори вратата на спалнята на бившия си съпруг.
Октавия не я видя да влиза, но шестото ѝ чувство я накара да се претърколи точно когато големият нож се стрелна към гърдите ѝ и потъна в дюшека. Тялото на Октавия се блъсна в нападащата я жена и я накара да изпусне ножа. Скрибония извика гневно и се стовари на пода от другата страна на леглото. В тъмнината, без дори да знае кой я напада, Октавия грабна ножа, измъкна острието от дюшека и с все сила нанесе десетина последователни удара в тялото на жената, докато не се увери, че нападателката ѝ вече не може да нарани никого.
Обляна в кръв и все още без да знае кого е намушкала, Октавия падна на пода. Сви се, изпаднала в шок, между леглото и трупа, стискаше ножа в ръка и трепереше неконтролируемо от ужас. Не можеше да мисли ясно, но очакваше да се появят и други нападатели и да скочат върху нея.
Разбудени от бъркотията, трима млади слуги изскочиха от стаята си, запалиха факли и хукнаха към атриума. Намериха стария прислужник в локва кръв. Все още беше жив.
– Флорий, какво стана? – попита единият младеж и повдигна главата му. Умиращият старец промърмори нещо неразбираемо.
– Кой го направи? – настояваше слугата.
– Скри-бо-ния се върнааа... тя и-има нож... – заекна Флорий в агония преди неминуемата си смърт.
– Къде е господарят?
– Той излезе... Сега тя убива Октавия... ооо... – мърмореше Флорий. След това изпусна последния си дъх живот и умря.
Слугите, които мразеха бившата си домина и обожаваха Октавия, разбраха, че хубавата робиня е в опасност, но пък не се чуваше шум от спалнята на горния етаж. Решиха да се разделят. Единият даде факлата си на своя приятел и излезе в градината, за да огледа. Другите двама се качиха на втория етаж с горящи факли.
Октавия все още седеше гола зад леглото и стискаше изцапания с кръв нож. Чу някой да влиза през вратата от другата страна на леглото и се приготви за най-лошото. Щом факлите осветиха лицето ѝ, тя скочи започна да размахва ножа.
– Спри, Октавия! Това сме ние, Дарион и Коват – прошепна единият слуга.