– Какво искате? – попита тя, като подозираше, че двамата млади мъже имат нещо общо с нападателната ѝ.
– Къде е Скрибония? – попита Коват.
– Коя Скрибония? – учуди се Октавия.
Дарион протегна факлата си към другата страна на леглото и откри трупа на бившата съпруга на Публикола.
Октавия позна жената, която бе убила, и припадна. Коват я вдигна на ръце, занесе я в съседната баня и я остави във ваната. Двамата прислужници набързо анализираха ситуацията. Очевидно след като господарят им е излязъл, Скрибония е дошла в къщата и се е опитала да убие Октавия от ревност и за отмъщение. Робинята обаче я е усетила и я е убила. Независимо че го е сторила, за да защити живота си, Октавия щеше да бъде обявена за виновна и без съмнение щяха незабавно да я осъдят на разпъване на кръст. Така повеляваше законът за робите, убили римски граждани, без значение дали е било в законна самоотбрана.
Трябваше бързо да измъкнат Октавия от местопрестъплението преди някой вероятен съучастник на мъртвата патрицианка да се появи в къщата. Измиха момичето и успяха да го свестят. Октавия се задъхваше от ужас, като разбра какво е направила и какво ще ѝ се случи, задето е убила Скрибония.
Слугата, който излезе навън, откри носилката на Скрибония на задната алея. Двамата ѝ роби бяха полегнали на земята, увити в тънките си наметки, и спяха.
Октавия се облече и се съгласи, че е най-добре да се върне в двореца и да чака новини от Публикола. За да я предпазят от неприятности, прислужниците щяха да свидетелстват, че ѝ е станало тъжно, като е останала сама, и е напуснала къщата преди пристигането на Скрибония. Щяха да поставят тялото на бившата си домина близо до мъртвия Флорий и да твърдят, че е убита от стария слуга. Все още със сълзи на очи, Октавия им благодари и се приготви да напусне дома на любовника си.
Междувременно Слав, третият слуга, се върна от двора и съобщи на другите двама, че носилката на Скрибония е на задната алея. Придружена от Коват, Октавия излезе през предната врата и отиде заедно с него пеша до двореца.
Дарион и Слав увиха трупа на Скрибония в голям чаршаф, занесоха го долу и го поставиха до тялото на стария слуга. След това се върнаха горе и измиха пода на спалнята, смениха изцапаните с кръв чаршафи, почистиха банята, взеха оръжието на убийството и слязоха в атриума. Преди да поставят двете тела в достоверно положение, което да подкрепи показанията им, те се върнаха в кухнята и намериха наметката на Скрибония.
– Знаеш ли... – каза Слав, докато пиеше вода. – Господарят ще загази много заради убийството на бившата си жена.
– Хмм... Защото е станало в къщата му ли?
– Да, и защото е убита от стария му слуга. –
– Разбирам...
– Семейството ѝ ще иска огромно обезщетение и вероятно ще го обвини, че той я е убил.
– Но, това не...
– Може и нас да обвинят, знаеш ли?
– Хм, прав си...
– Защо не сложим дъртата кучка в носилката ѝ? – предложи Слав с хитра усмивка.
– Ами двамата носачи? –
– Те спят.
Идеята не беше лоша. Така можеха да изчистят Октавия и себе си от вероятни подозрения и да предотвратят юридическите усложнения за цензора.
Дарион се съгласи. Двамата слуги се върнаха в атриума. За щастие Октавия не беше наръгала Скрибония в лицето. Двамата мъже я почистиха. След това наляха малко вино в гърлото ѝ, сложиха наметката на раменете ѝ, вдигнаха качулката и я понесоха навън към задната порта. Двамата носачи все още спяха в тъмната задна алея. Дарион и Слав пренесоха незабелязано тялото на Скрибония от другата страна на носилката и го поставиха на седалката вътре. След това дръпнаха пердетата, затвориха вратата и се върнаха до портата. Но на Слав му хрумна нещо по-добро. На пръсти отиде зад спящите носачи и бутна единия по рамото.
– Хей, госпожата се върна – каза му с дрезгав глас и покривайки лицето си. – Малко е пияна и иска да я отнесете веднага у дома.
Робът измърмори нещо, след това събуди и другия. Докато Слав бързо се връщаше към портата, робът запали факлата си, надникна в носилката през процепа на завесите и видя отпуснатата Скрибония вътре. Дарион и Слав затаиха дъх и го изпуснаха облекчено, когато носачите вдигнаха мъртвия товар и го отнесоха.
Когато Коват се върна от двореца, прислужниците решиха да поставят Флорий в леглото му и да кажат на Публикола, че старецът е починал в съня си. Твърде невероятно беше цензорът на провери трупа и да види раната, причинила смъртта му.
Всичко мина по плана на слугите. Публикола се върна призори от срещата в дома на Катег. Прислужниците му докладваха, че Октавия си е тръгнала през нощта, защото се е страхувала да спи сама. След това му съобщиха, че Флорий е починал. Цензорът се натъжи от новината. Отиде в стаята на Флорий и погали студеното вдървено лице на стария си слуга, без да подозира измамата. Нареди мъртвият роб да бъде отнесен на общественото гробище на хълма Есквилин и си легна.