На двамата носачи им се стовариха много повече беди. Когато пристигнаха във Фабиевата резиденция на Скрибония, отвориха вратата на носилката и откриха, че патрицианката е мъртва. След това видяха, че гърдите ѝ под наметката са покрити с кръв. Уплашени, те се опитаха да я върнат на стола ѝ, но двама охранители пред главната порта забелязаха, че нещо не е наред, и веднага се приближиха. Твърде неразумно двамата роби заявиха, че тяхната домина е пияна. Когато пазачите се увериха със собствените си очи, че е намушкана и убита, те сграбчиха носачите и ги заключиха в мазето. После повикаха помощ. След минути около носилката се бяха събрали робини, прислужници и членове на Фабиевия род.
Пренесоха тялото на Скрибония в атриума и го поставиха на една маса. Призори Фабий Лентул, патер фамилиас на Фабиите, се върна от срещата у Катег. Помириса устата на Скрибония и забеляза, че вони на вино. След това бързо разпита носачите. Двамата роби му разказаха за посещението на Скрибония в къщата на Публикола, но не успяха да обяснят задоволително как се е озовала в носилката. Без да се колебае повече, Лентул поръча да бъдат незабавно разпънати на кръст. Те знаеха, че присъдата на господаря не може да се обжалва, и последваха охранителите към границата на имота. Завързаха им китките със здрави въжета. Вдигнаха ръцете им на високи греди, специално построени за екзекуция на роби. Вързаните им китки бяха закачени на куки в горната част на всяка греда. И ги оставиха да висят така с вдигнати ръце, докато тежестта на собствените им тела не ги убиеше от задушаване.
В деня след тези ужасяващи събития Октавия се върна към службата си в банята на Друзила.
– По собствена воля ли се върна? – попита я имперската принцеса преди да свали робата си. – Или моят приятел, почитаемият цензор се отегчи от теб?
– По собствена воля, домина.
– Да не би да е бил прекалено груб с нежната ти кожа?
– В никакъв случай, принцесо. Той беше силен и мъжествен, но мил и наистина благороден и щедър.
– Е, ѝ? Тогава защо се прибра преди края на двата месеца, през които му разреших да те задържи в дома си?
– Почитаемият цензор е много зает и се боя да стоя сама в къщата му, когато излиза нощем.
Когато Бризея свали робата от раменете на Друзила, Октавия видя за първи път, че е обръсната и украсена с халки.
– Домина... – прошепна тя едва чуто и отвори широко очи. – Какво е това?...
– Халки, Октавия – отвърна принцесата. – да не се боиш от халки?
Бризея хвърли поглед към Октавия с подигравателно вдигната лява вежда, а останалите робини се закикотиха в шепите си. Те вече бяха свикнали да виждат господарката си в новия ѝ вид и се забавляваха с реакциите на Октавия.
След банята Друзила легна на масата за масажи. Накара Бризея да я обръсне и научи Октавия и някои от другите робини как да правят това, как да втриват в пубиса и подмишниците ѝ различни балсами, да острят бръсначите на твърда кожена лента и да движат стабилно острието по деликатната кожа, докато стане гладка като бебешка бузка.
– Какво е усещането от новите халки? – попита галската робиня и погали трите пръстенчета, които вече украсяваха перинеума на Друзила.
– Дупките са още малко възпалени, но за празненството ще заздравеят – отвърна тя. След това отиде в гардеробната, последвана от Бризея.
– Така и не ми каза кой сложи другите две халки на прекрасните ти слабини, домина – отбеляза Бризея, докато избираше туника от шкафа.
Друзила беше в добро настроение и започна да ѝ разказва...
Преди два дни, малко след пладне, отиде при Лао Шанг, китайския майстор, препоръчан ѝ от Катег, за да прегледа пробитата ѝ плът.
В малка усамотена къща на закътана уличка в гъсто населения плебейски квартал Транстибериум край югозападните крепостни стени на помериума на десния бряг на река Тибър Лао посрещна принцесата, като събра ръце пред гърдите си и се поклони многократно. Но това не значеше, че сервилничи. Той беше мъдрец и доктор по китайска медицина. Прехвърлил петдесетте, строен и със среден ръст, все още с гъста черна коса и дълга опашка, която висеше на гърба му изпод червената кръгла шапка, Лао бе облечен в лъскава китайска роба, дълга до земята, която му придаваше някаква мистериозност.