– Но мъжете правят секс с много жени, нали? – попита Бризея.
– Само ако имат богатство и власт или са красавци. Останалите спят непрекъснато само с една жена. Тъй като монотонният секс не прави мъжете щастливи, те се борят за други жени, включително и омъжени, като така провокират ревност, омраза, вражди, убийства и дори войни.
– Хм, звучи ми познато.
– Права си, Бризи. Това се случва и в нашата римска цивилизация. Но най-интересното, което Лао ми каза, е следното: тези ерекции ни служат да напомнят на подсъзнанието ни, че трябва да се облекчаваме сексуално всеки ден. Това не е само необходимост за физическото ни здраве, но ни провокира да се отървем и от предразсъдъците, които не ни позволяват да правим секс. Разбира се, когато се събудим, не помним, че сме имали ерекция. Но ако се замислим, тогава сякаш у нас се пробужда някакъв глас, който ни казва, че трябва да го правим винаги когато имаме възможност.
– Гласът на природата?
– Точно така.
– Ами животните? Те имат ли също нощни ерекции?
– О, ето още нещо невероятно, което той ми каза. Знаеш ли, че освен жените, никоя друга женска от бозайниците няма клитор?
– Това е, защото имаме ръце – отвърна Бризея. – И започваме още от детство да потриваме розовата си пъпка, веднага щом открием какво е усещането.
– Лао твърди, че маймуните и големите човекоподобни също имат ръце. Но докато мъжките мастурбират доста често, женските маймуни не го правят, защото нямат клитор, с който да си играят.
– Я виж ти... Не сме ли деца на боговете? Та нали Ерос и Венера са дали на всички ни това чудесно копче на удоволствието?
– В това няма съмнение – потвърди Друзила и забоде брошка в косата си. – Но Лао смята, че клиторът ни прави много по-различни от другите бозайници и трябва да се чувстваме по-равни с мъжете, да имаме любовници като тях и да не се оставяме да ни третират като лъвиците, овцете или сърните. Как изглеждам с тази брошка?
– Изглеждаш прекрасно, домина. Но все още не си ми казала кога прави любов след продупчването.
Друзила погледна привлекателната си галска робиня. Въпреки че стоеше елегантно изправена, личеше, че нямаше търпение да научи.
– Обичаш да ти разказвам за похожденията си, нали?
– Разбира се, така се чувствам по-близо до теб.
– Добре тогава... Когато излязох от дома на Лао, вече беше тъмно. Вървях из квартала Транстибериум към понс Сублиций, където бях оставила носилката си, но от движението на краката си усещах осезателно силната стимулация на пръстенчетата. Трябваше да спра и да се облегна на една колона, за да се успокоя. Към мен се приближиха двама мъже и ме попитаха дали съм добре. Казах, че съм си навехнала глезена. Те ми предложиха да ги прегърна през раменете и така да ми помогнат да вървя, без да пренасям цялата тежест на краката си.
– И какви бяха тези мъже?
– О, зидари. Доста опърпани, с мръсни крака, но млади, под трийсет години. Все още миришеха на магарета след работния ден. Разбира се, аз бях с наметка, но усетих грубите им ръце върху долната част на гърба си. Само се опитваха да ми помогнат, но въпреки това... се възбудих заради халките и ги прегърнах по-здраво през раменете. Те също усилиха захвата си върху ханша ми. Аз леко простенах... "Спрете за малко", казах им. Те ме заведоха на тъмно място под една порта... "Глезенът ме боли", заявих. Единият клекна. "Дайте да погледна", помоли. Аз протегнах крак. Другият пъхна ръка под наметката, започна да ме гали по корема и да раздипля полите на туниката ми. Аз простенах отново. "Стойте мирно, хубава жено", каза той и прилепи устни до шията ми. "Ще ви изправим на крака." Пръстенчетата ми пулсираха, сякаш бяха живи.
– Те видяха ли ги? – преглътна Бризея, седнала на кушетката.
– Изчакай... Клекналият свали ботуша ми и започна да масажира глезена. Изправеният продължаваше да надига полите ми. "О, да!", прошепнах аз, когато усетих как този отдолу започва да движи мазолестите си ръце по краката ми. Полите ми вече бяха вдигнати на ханша. "О, тя е обръсната", възкликна клекналият мъж и целуна слабините ми, започна да ме изяжда веднага щом разтворих бедра. Като напипаха и пръстенчетата ми, веднага ми се нахвърлиха, свалиха напълно туниката ми и останах гола под наметката. Направиха го толкова бързо! Дебелите им пръсти триеха шестте ми халки горе и долу, завираха се в мен, мокреха се и ме караха да се потя. Две изгладнели усти ме хапеха. Устремих се към оргазъм, дишах тежко и стенех. "О, да! Точно така! Вземете ме!", извиках, когато усетих твърдите им членове да се опират в бедрата ми. Вдигнаха ми краката, разтвориха ги и започнаха да ме чукат, подпряна на стената под слабата светлина, идваща от близките прозорци. Не можеш да си представиш, Бризея, колко стегнат и набъбнал беше кунусът ми, и всичко това заради халките. Първият, който проникна в мен, ме накара да свърша много силно, влизаше бързо и дълбоко, навътре-навън като разгонен коч, после другият...