Выбрать главу

– О, домина... – задъха се Бризея, която вече се бе опънала на кушетката и мастурбираше.

– Знам... И аз се възбуждам само като ти го разказвам. Но има още... "Имам стая наблизо", каза единият, докато все още се чукахме като полудели. "Искаш ли да отидем там?" попита другият, който ме държеше. "Колко е далеч?", успях да изрека с дрезгав глас, не исках да спираме. "На края на алеята". Отидохме, но спирахме по пътя няколко пъти, да се чукаме пак, подпрени на стените. Не можеха да се откъснат от мен, а аз наистина бях ненаситна. Стаята беше разхвърляна. Почувствах се мръсница. Те ме оправиха наистина грубо. Пълна програма. Не знам колко силно съм викала. И други влязоха и ми се изредиха. Мисля, че свърших поне двеста пъти като вулкан. Цялата бях в сперма. Измиха ме със сюнгери и пак ме подхванаха. Халките ми непрекъснато ги възбуждаха...

– Моля те, Друзила. Спри! Подлудяваш ме от похот! – простена галската робиня, докато трескаво търкаше слабините си.

Друзила застана на колене пред разтворените ѝ крака и я загледа. Забравила за положението си, Бризея сграбчи главата ѝ, наведе лицето на принцесата към мократа си вулва и започна да вика, когато тя я засмука лакомо и страстно. Друзила обичаше галския ѝ вкус и начина, по който Бризея ѝ връщаше всяка целувка, всяко ухапване и всяка ласка. Правиха любов и свършиха заедно, докато принцесата ѝ разказваше още подробности от невероятното си приключение с двамата зидари.

– Искаш ли да отида при Лао Шанг и да се продупча по същия начин като теб? – попита Бризея след секса, когато нежно се прегръщаха.

– Не, не, не... Не можеш.

– Защо?

– Защото си падаш по грубия секс и когато го правиш, мъжете ще полудеят и ще откъснат пръстенчетата, а заедно с тях и плътта ти. А на теб това дори може да ти хареса, не съм ли права?

– Но нали и ти си била заобиколена от полудели мъже в онази разхвърляна стая?

– Не, не точно.

– Какво имащ предвид?

– Измислих си го, за да те възбудя.

– Всичко ли?

– Не... Двамата зидари ме отведоха под портата и наистина ме съблякоха и изчукаха, подпряна на стената, след това ме изпратиха до носилката и се прибрах.

– Нищо, историята ти ми хареса.

– Защото имаш палав ум.

– Не се ли притесняваш, че могат да ти откъснат халките по време на празненството? – попита загрижената Бризея.

– Не. Никой няма да си позволи да ми го причини.

– Не искаш ли да те наглеждам?

– Съжалявам, Бризея, но на празненството няма да се допускат роби. Дори прислужниците, които ще поднасят храна и напитки, ще бъдат свободни граждани, чужденци или освободени роби, които не са при господарите си повече от година. Не ти ли казах това?

– Да, каза ми...

– Не искаш ли да отидеш в игралния дом на Муций за няколко нощи по време на Луперкалиите?

– Искаш ли да го направя?

– Разбира се. Искам да се почувстваш истинска жена.

Бризея я прегърна силно ѝ плъзна пълните си устни по пръстите ѝ.

– Друзила, скъпа... Дали някога ще разбереш колко те обичам? – попита тя и я погледна право в очите.

– Казвай ми го всеки ден и може и да ти повярвам.

Двете млади жени се целунаха. След това Друзила се изправи и придърпа робинята в прегръдките си.

– Какво ще кажеш за баня? – предложи господарката и я целуна по шията.

– Двете?

– Да. Изгони всички.

Бризея я целуна нежно по устата, облече си хитона и тръгна с гордата си походка на модел към банята.

***

По пладне Фабий Лентул отиде в къщата на Публикола.

Коват отвори главната порта и веднага разбра, че благородникът има сериозни въпроси относно смъртта на Скрибония, но остана спокоен. Обяви пристигането му на господаря си и го въведе в частния му кабинет.

Патер фамилиас на Фабиевия род, Лентул каза на цензора, че бившата му жена е открита намушкана с нож в носилката си след като е донесена предната нощ до резиденцията на Фабиите.

– Новината ме натъжава, Лентул. Подозираш ли кой го е направил?

– Вероятно някой от двамата носачи. Но трябва да има мотив, а той ми убягва.

– Арестува ли ги?

– Да. Накарах да ги разпънат, но преди да умрат, казаха, че Скрибония е излязла пияна от твоята къща около един час след полунощ и ги накарала да я отнесат в моя палат, където бе отседнала, след като ти се разведе с нея.