– Наистина ли е била пияна?
– Така смятам. Устата ѝ вонеше на вино.
– Защо екзекутира двамата мъже преди да направиш пълно разследване на случая? – попита цензорът.
– Признавам, че прибързах с присъдата. Но двамата не биха признали нищо иначе.
– Е, и?
– Все още ли живееш с робинята Октавия?
– Да.
– Тя не принадлежи ли на сестрата на Калигула?
– Да, така е. Но защо ме питаш за това?
– Няма ли да попиташ слугите си и Октавия дали не са видели снощи Скрибония?
– Ти вярваш ли на носачите?
– Не е важно. Искам да разпиташ персонала си и да разбера какво ще кажат те за Скрибония.
– Не я обичаха много – каза отбранително Публикола.
– Това няма нищо общо със случая – вметна Лентул, като забеляза притеснението на домакина си.
Цензорът се подразни от подозрителността на Лентул, но повика прислужниците си от лоялност към републиканската кауза и за да му покаже, че прислугата му няма нищо общо с убийството на Скрибония.
Слав, Дарион и Коват знаеха, че ще бъдат разпитвани за Скрибония, и си обещаха да се придържат към версията, която бяха измислили предната вечер. Отидоха в кабинета и се наредиха пред господаря си и Фабий Лентул.
– Къде е старият ти прислужник, как му беше името?... – попита Лентул, който познаваше домакинството на Публикола.
– Флорий – отговори Публикола. – Починал е предната нощ.
– Я виж ти, любопитно – подхвърли Лентул. – И от какво?
– От старост, предполагам – каза цензорът.
– Ами Октавия?
– Тя се е върнала в двореца снощи – съобщи Публикола, без да уточнява часа.
Под натиска на Лентул Публикола разпита тримата прислужници, поинтересува се дали си спомнят кога точно Октавия се е върнала в двореца. За щастие те се бяха досетили от предишните изречения на господаря си, че трябва да преместят излизането ѝ от къщата с няколко часа назад и отвърнаха както трябва. Без да мигнат, се заклеха, че не са виждали Скрибония нито за миг и в никакво състояние предната вечер. Заявиха, че си легнали да спят три часа преди полунощ и дори не са чули Флорий да отваря вратата на пратеника, донесъл поканата на Катег в дома на цензора.
Публикола ги освободи възможно най-бързо. След това каза на Лентул, че ако Скрибония наистина е идвала в къщата, докато той е бил на срещата у Катег, може би си е отворила със собствения си ключ. Вероятно е пила вино и като не е намерила никого вкъщи, си е тръгнала. По пътя към дома си сигурно се е сдърпала с носачите и те са я убили.
На тръгване от дома на цензора Фабий Лентул беше убеден, че има нещо нередно, но въпреки това не можеше да раздуха никакъв скандал. Скрибония нямаше причина да ходи посред нощ в дома на бившия си съпруг и да пие вино там, освен ако не е имала някакви нечестиви намерения и не се е нуждаела от подкрепата на алкохола, за да извърши каквото е намислила. Е... Скрибония нямаше как да бъде съживена, помисли си Лентул, а тежкият ѝ характер не заслужаваше нищо повече от едно прилично погребение.
Въпреки това на Лентул Публикола му се стори гузен и подозираше, че може би го е излъгал за Флорий или Октавия, а най-вероятно и за двамата. Съвпадението между убийството на Скрибония, естествената смърт на Флорий и връщането на Октавия в двореца в една и съща нощ бе трудно за вярване. Може би зад това съвпадение се криеше нещо по-голямо... Лентул отиде веднага при Катег. Младият сенатор вече подозираше цензора за гафа с Марк Виниций, а сега и Лентул имаше сериозни съмнения в лоялността му. Катег се съгласи, че на Тудитаний повече не може да му се има доверие. Всички по-нататъшни решения за конспирацията трябваше да се взимат без Публикола да знае за тях. Цензорът със сигурност трябваше да бъде изгонен от затворения кръг.
След като изпрати Фабий Лентул, Публикола се върна в кабинета си и се замисли над събитията от изтеклата нощ. Без съмнение, Лентул го подозираше, че е замесен по някакъв начин в убийството на бившата му съпруга. Предната вечер на събирането у Катег пък бе останал с впечатлението, че ръководителите на републиканската коалиция имат нещо против него. По време на обсъждането дали да отидат на празненството у императора, той бе единственият, гласувал против бойкота. А сега и Лентул се появи в дома му с всичките тези подозрения... Дали не се канеха да го изхвърлят от конспирацията? Претегляйки всички аспекти на ситуацията, Публикола стигна до извода, че боните го упрекват за връзката му с Октавия по морални причини и може да поискат да я изостави. Ако случаят бе такъв, той по-скоро би изоставил тях.