Същия следобед Друзила накара да извикат Хорея в покоите ѝ.
Тапицерът ѝ предаде посланието на Катег и си тръгна със стол, който Друзила нарочно бе повредила, за да оправдае посещението му. Нямаше нужда да го прави, разбира се. Играта, която играеше с младия сенатор и неговия шпионин, беше изцяло планирана и съгласувана с брат ѝ, но тя създаваше у Хорея впечатлението, че е непрекъснато следена и се надяваше той да го докладва на Катег.
След като прочете съобщението, Друзила остана изключително доволна от себе си. Сенаторът все още беше дълбоко влюбен в нея, беше се съобразил с молбата ѝ и бе накарал боните да бойкотират празненството. Страхотно! Може и да си мислеха, че това е добър ход, с който да покажат презрението си към така нареченото от тях "публично неморално поведение", но не беше така. По този начин още повече се изолираха от двореца и програмата на брат ѝ, която вече вдъхновяваше всички със смелата си революционна политика за ниски данъци, великолепни игри, по-добро образование, забележителни строежи на пътища, сгради и акведукти, мъдри инвестиции във външнотърговския обмен, щедри награди за армията и флота в подкрепа на Pax Romana, и най-вече в увеличаване на личната свобода на гражданите из цялата империя.
А най-доброто все още предстоеше! Отварянето на новото дясно крило на двореца за всички класи и граждани като място за отдаване на сексуални удоволствия, демонстративната опека над гилдията на проститутките, пълната либерализация на брачните закони щяха да направят брат ѝ най-обичания и успешен млад император на всички времена.
Скоро републиканската конспирация на боните ще бъде разбита. Мрачните гарвани на злото и репресията ще спрат да дразнят всички с окаяните си писъци срещу всичко, което кара хората да се чувстват добре. Те неизбежно ще полетят право към мрежата, за чието поставяне и тя помогна и в която не без нейното участие завинаги ще бъдат вързани предателите на империята.
От съвсем лична гледна точка Друзила също бе доволна, че Катег няма да дойде на празненството. Щеше да му е неприятно да я гледа как прави любов с други мъже и вероятно щеше да я потиска с ревниви забележки и неадекватни претенции за ексклузивитет.
Малко по-късно секретарят ѝ съобщи за непланирано посещение на цензора Публикола Тудитаний. Тя смяташе, че Октавия се е върнала в двореца по собствено желание, и го очакваше, за да ѝ обясни какво се бе случило между него и сладката ѝ робиня.
– Какво удоволствие да те видя, Публи! – поздрави го Друзила с известна ирония, като си спомни как го наричаше Октавия.
Публикола я прегърна и веднага ѝ съобщи за трагичната смърт на Скрибония, но без да споменава за подозренията на Фабий Лентул. Друзила се съгласи, че жена му е била противна кучка, която най-вероятно е заслужила съдбата си.
– Но пък ще ми е трудно да намеря друга актриса с толкова естествено предразположение към ролята на злодейка – добави тя.
Едрият мъж, облечен в богата тога, отиде към прозореца.
– Видя ли се с Октавия? – попита той.
– Да, разбира се – отвърна Друзила, очаквайки да ѝ обясни какво се е случило между тях.
– Как е тя?
– Добре, предполагам.
– Още я обичам, да знаеш.
– Хмм... това е хубаво. А тя обича ли те още?
– Мисля че да... Каза ли ти нещо?
– Моля те, Тудитаний! Не ми играй глупави младежки игрички, става ли? – скастри го принцесата, като започна да се съмнява, че Октавия не иска да се връща при него.
Цензорът стисна челюсти. Реакцията на Друзила му показа ясно, че с Октавия се е случило нещо, върху което той нямаше контрол и което сигурно имаше отношение към убийството на Скрибония.
– Права си, Друзила. Мъж на моите години и с моето положение трябва да владее емоциите си, но... свикнах да е край мене...
– Виж, мъжаго, ако се чувстваш самотен, единственото, което мога да направя за теб, е да ти дам две сладки тайски близначки да те забавляват, докато и двамата не решите какво да правите с любовта си.
– Тайски?
– Да. Те са от една страна близо до Китай, Тайя.
– Никога не съм чувал за нея.
– Имай ми доверие. Обучени са да правят най-страхотния масаж тяло в тяло.
Друзила повика секретаря си и го накара да доведе Лактия и Сетис.
– Ще дойдеш ли на празненството? – попита Друзила, любопитна дали ще ѝ каже нещо за бойкота.
– О, да! Нямам търпение.
– Страхотно! Чух някакви слухове за бойкот, предложен от твоите приятели боните.
– Не съм част от боните, Друзила. Аз съм републиканец наистина, но най-вече съм римлянин.
– Добре! – каза тя. – Империята се нуждае от силни мъже като теб, Тудитаний. Коя ще доведеш?