– Колко мила?
– Колкото позволява истинската ти същност.
– А ти какво знаеш за истинската ми същност? Аз не съм мръсница като теб, сестро!
– Жал ми е за теб, Агри. Но най-добре на празненството да се държиш като добра мръсница, иначе ще те смачкам, както Август е смачкал нахалната муха в мощните си челюсти!
Нямаше как Агрипинила да пренебрегне заповедта на по-голямата си сестра, затова хитричко се замисли за някаква политическа облага.
– Шегувах се, не разбра ли? – каза тя с очарователна усмивка. – Исках само да видя дали наистина вярваш в политиката на Кал и докъде ще стигнеш, за да я защитиш.
– Добре, Агри. Значи сега вече знаеш... Закълни се!
Като всички римляни, Друзила приемаше много сериозно клетвите пред боговете и сестра ѝ знаеше, че не може да играе номера, за да заобиколи такава клетва. Друзила пусна ръката ѝ и я остави да се изправи и да се закълне, защото клетва не се полагаше по принуждение.
– Кълна се в името на великия бог Бакх, че с радост ще се правя на щастлива мръсница на празненството, за да накарам теб и Кал да се гордеете с мен – заяви Агрипинила. След това прегърна сестра си. – Нали това, което си казахме, ще си остане между нас си?
– Разбира се. Думата ми има сила на клетва.
Агрипинила весело се завъртя из стаята, накрая се спря пред парчетата от вазата на пода.
– Наистина ли искаше да ме удариш? – попита тя.
– Ако се бях постарала, нямаше да пропусна – отвърна Друзила с добронамерена усмивка.
Агрипинила погледна невероятната си сестра.
– Знам.
Друзила я целуна и тръгна към вратата.
– Ама че случка, Друди.
Високата принцеса се спря и се обърна.
– Не искаш ли да ми покажеш шестте си златни халки? – предизвика я Агрипинила с многозначителна усмивка.
– Много добре, Агри... Предполагам, че целият дворец говори за тях.
– Хм, да речем, че си шептят тук-там.
– Няма проблем. Ще ги покажа на всички на празненството.
– Хайде, първо на мен.
Друзила се поколеба, след това разтвори туниката си пред гърдите и ѝ показа халките на зърната. Агрипинила се приближи да ги види по-отблизо, разгледа ги от всички страни.
– Охо! Красиви са! – възхити се тя и ги докосна. – Всички жени ще те питат къде могат и те да получат такива.
– Да не мислиш, че ще им кажа?
– Не. Трябва да си уникална.
– Всички сме уникални, нали? – заяви прекрасната принцеса и загърна туниката си.
– В известен смисъл – да... Но ние, Юлиите, сме по-уникални от всички останали.
– Затова трябва да правим това, което никой друг не се осмелява.
Агрипинила се усмихна.
– Ще се опитам, Друди.
Друзила тръгна към вратата.
– О, между другото... – подхвърли Агрипинила. – Чичо Клавдий не е стар нещастник, да знаеш.
По-голямата ѝ сестра се спря и пак се обърна към нея.
– Той е много благороден и доста по-интелигентен, отколкото всички си мислите – продължи убедително младата принцеса.
– Знам... – каза Друзила. – Просто се шегувах.
– Освен това е доста добър в леглото – добави Агрипинила със сладка усмивка и погали ханша и корема си.
Двете сестри си намигнаха, след това Друзила излезе от стаята и затвори вратата зад себе си.
Доволна от успешния край на мисията си, Друзила излезе на терасата и се спря там за малко. Зад тъмните облаци, движещи се по хоризонта, проблясваха лъчите на залязващото слънце и осветяваха паметниците на Рим, а запалените факли и виковете на тълпящите се по тъмните улици хора пораждаха толкова виталност, че дори мраморът на двореца се изпълваше с жизнена енергия.
Друзила зави зад един ъгъл към входа от терасата за кабинета на брат си и се спря. Над парапета се бяха привели две жени, стоящи близо една до друга, които си говореха и се смееха като верни приятелки. Разпозна веднага Ладиса, но не можа да се сети коя е другата, доста по-ниска дама с дълги черни коси, тъй като бяха доста далеч и не ги чуваше какво си приказват.
– Добър вечер, Лейди – поздрави Друзила и тръгна към тях.
– О, здрасти, Друзила! Накъде си тръгнала? – попита съпругата на Калигула и протегна ръка, за да я спре. Друзила застина на място. Другата жена се обърна и Друзила разпозна Ения, но не я поздрави.
– Аве, Друзила. Как си? – каза Ения с кротка усмивка.
Имперската принцеса се намръщи, сякаш бе непозната.
– Предполагам, че познаваш Ения Сабина, съпругата на Макрон – намеси се Лейди, за да помогне на Друзила да си спомни.