– О... Съпругата на Макрон. Сигурно сме се виждали някъде – каза небрежно Друзила. Ения се поклони леко, въпреки горчивината, че е така очевидно пренебрегната от сестрата на императора.
– Зимата в Рим все още е толкова мека, че прилича на лятото в Британия – отбеляза Ладиса, която нямаше никаква представа, че зълва ѝ няма намерение да се включва в разговора им.
Друзила се съгласи, след това бързо се извини на Лейди и без да удостои Ения дори с поглед, продължи по терасата, зави зад още един ъгъл и тръгна към вратата за покоите на Калигула. Спря отново, погледна през стъклото в кабинета и забеляза, че брат ѝ приключва среща с Макрон, а двамата му секретари прибират документи в чантите си.
Изчака докато началник-щабът и хората му излязат, след това почука на стъклената врата. Калигула я пусна да влезе. Изглеждаше уморен, но изслуша внимателно любимата си сестра, докато тя му разказваше за бележката на Катег и бойкота на боните на празненството.
– Страхотно! – възкликна Калигула. – Съжалявам съпругите им, но съм доволен, че тези копелета ще се удавят в собствените си лайна. Друго?
Друзила му съобщи, че Тудитаний ще дойде на празненството.
– Според мен той е разколебан дали да остане при конспираторите.
Калигула харесваше едрия мъж и одобри решението на сестра си да му даде двете тайски близначки да го разведрят.
– Кого ще доведе на празненството? – попита той с блеснали очи.
– Племенницата си.
– Габрилия?
– Да. Познаваш ли я?
– Разбира се! Тя е такъв сладур! Баща ѝ е флорентински благородник и през миналия септември доведе дъщеря си на надбягванията и ми я представи. Типична етруска, фина, умна и флиртаджийка... После тя дойде при мен в императорската ложа и доста дръзко ми каза, че си пада по мен.
– Охо! Спа ли с нея?
– Не. Трябваше да се връща във Флоренция веднага, няколко дни по-късно баща ѝ почина по време на лов за диви прасета в Етрурия и аз загубих контакт с нея. Но преди три дни отидох инкогнито с Лейди в храма на Конкордия и тя беше там... Приличаше на дванайсетгодишна, пееше като професионалистка пред огромна тълпа, а гласът ѝ, скъпа моя, беше като на ангел! Исках да и се обадя, но множеството искаше още и още да пее, а ние трябваше да си тръгваме.
Калигула издърпа чекмедже в бюрото си ѝ извади малък свитък.
– На другия ден получих това от нея... – каза той и подаде на сестра си пергамента.
– О, тя е поетеса! – възкликна принцесата, след като го прочете. – А сега е отседнала при чичо си Публикола. Отговори ли ѝ?
– Не... Прекалено съм зает – отвърна той. След това стана и отиде до прозореца. – Други новини?
– Да. Говорих с Агрипинила и тя с радост се съгласи да бъде мила на празненството. Иска да се гордееш с нея.
– Прекрасно! Трите ще разбиете сърцата на всички! Жалко, че и Лесбия не е тук. Имаш ли някакви новини от нея? – попита Калигула, протегна се и погледна купчината документи на бюрото.
– Всъщност ти донесох писмото, което тя ми написа преди няколко дни. Разказва за обучението ѝ. Но искам да го прочетеш после, става ли?
Друзила остави свитъка от Лесбия на бюрото му, отиде зад стола и започна да му разтрива раменете.
– Не се ли преуморяваш, Кал?
– Налага се. Преди два дни е станало голямо земетресение в провинция Азия. Град Ефес е доста пострадал. Стотици са умрели. Покривът на храма на Артемида е паднал.
– Затова ли беше дошъл Макрон?
– Да. Координираме имперските хуманитарни помощи. Пращам половината от средиземноморския ни флот, натоварен с пшеница, провизии и хора. Двайсети легион е разположен край разрушения град и върши прекрасна работа. Утре ще отида в Сената с всички бюджети, за да поискам извънредни средства, а Макрон ще се срещне с делегация на конническото съсловие, за да подпише с благородниците имперски договори за незабавни строителни работи.
– И как така Макрон води жена си със себе си?
– О, не... Той дори не знае, че Ения е тук. С брака им практически е приключено. Разделиха се преди десет дни и Ения се върна в дома на майка си.
– Видях я да си приказва с Ладиса на терасата.
– Знам... Двете се сприятелиха откакто Ения започна да се увлича по ездата. Не я харесваш, нали?
– Е, доста е незначителна... Мисля, че не харесвам как мирише. Това е всичко.
– Обаче е страхотна в леглото – подхвърли Калигула.
Друзила го погледна с предизвикателна усмивка.
– Да не би да искаш да накараш Лейди да си играе с нея в постелята?
– Не. Лейди не обича да прави секс с жени. Но има нужда от приятелки.
– Ения ще дойде ли на празненството?