– Разбира се. Дори ще доведе майка си. Познаваш ли Фулвия Сабина?
– Дебелината, която винаги се облича в розово?
– Да. Някои от скаутите ми хубаво са се позабавлявали е нея на последното празненство на Зелените, в нощта, когато ти свърши прекрасна работа у Катег. Той още ли е влюбен в теб?
– Мисля, че да. Но съм го оставила да гори сам в страстта си, с извинението, че ме следиш.
– Добре. След края на Луперкалиите ще се занимаем по-сериозно с конспирацията. Вече имам някои идеи как да ги вкараме в капана, но първо искам да се позабавляваме както трябва. Нали?
– Точно така. И трябва да намалиш работата и да възлагаш задачи и на други. Обещаваш ли ми, Кал?
– Ще се опитам, скъпа Друди. Но има неща, които не мога да възложа на никого.
Тя седна на бюрото.
– Ела – подкани го и придърпа, купчината документи. – Нека ти помогна да оправиш бюджетите за строителните работи в Ефес.
Братът и сестрата започнаха да работят заедно и продължиха до зори, както много пъти преди, чувствайки удоволствието от новите предизвикателства и непоколебимата си отдаденост на управлението на империята.
Същата вечер Агрипинила отиде да се види с чичо Клавдий.
Той седеше зад бюрото си и преписваше глава от "Етруската история".
– Самотна ли се почувства тази вечер? – попита и я прегърна през кръста, без да става.
– Само малко, дърти развратнико – отвърна тя и го целуна по шията. – Но не си мисли нищо, ясно?
– Сигурно не си дошла при мен, за да затвърдиш историята за Юний Брут и Лукреция (римски герои, изиграли важна роля за свалянето на етруското управление в Рим шест века преди Калигула) или пък за да разбереш какви добрини са направили етруските на великия ни град.
– Напълно си прав... Набива ми тази история дни наред, не помниш ли?
– Не това си спомням най-добре, повярвай ми – каза той и я погали по задните части.
– По-кротко, глупако. Няма да се вържа на евтините ти номера – спря го тя, свали ръцете му от себе си и отстъпи настрани.
– Богинята Юнона Луцина не го смята за евтин номер... – възмути се Клавдий с обидена физиономия.
Агрипинила притвори очи.
– А ти?... – попита и завъртя показалеца си към него.
Той изгледа разтревожената си млада племенница от главата до петите.
– Какво? – попита, за да я подразни, и започна да лъска ноктите на дясната си ръка в туниката на гърдите си.
Тя се приближи към него и сложи ръце на раменете му.
– Направи ли го? – попита с блеснали очи.
– А ти как мислиш?
– Мисля, че си най-прекрасният чичо на света – прошепна тя и го нацелува по шията.
– Не беше лесно, да знаеш.
– О, знам, знам – съгласи се тя задъхано и придърпа ръката му към слабините си. – Сега вече се възбудих!
И така си и беше... Винаги когато някой направеше нещо важно за нея или ѝ дадеше отчетлив знак за любовта и възхищението си, Агрипинила се възбуждаше сексуално и искаше да даде на този човек най-чувствената награда. Докато Клавдий ѝ разказваше как е променил датата ѝ на раждане в регистъра на ражданията на римските граждани, тя се топеше в ръцете му, разтваряше крака и го даряваше с тръпката да усеща как пръстите му се подмокрят в нея. Колкото повече подробности за фалшификацията в храма на Юнона Луцина ѝ разкриваше, толкова повече тя желаеше да му се отдаде. Покри го с целувки и го накара да ѝ свали туниката. Останала съвсем гола, четиринайсетгодишната девойка, която с едно докосване на перото се бе превърнала в двайсет и две годишна жена, игриво се претърколи на пода с нежния си чичо и обви стройните си бедра около лицето му.
Клавдий не можеше да поиска по-голяма награда за незаконното си деяние от това да държи в обятията си жизненото тяло на страстната си племенница, да я целува навсякъде и да прави любов с нея... А тя така се наслаждаваше на всеки миг! Как трескаво отвръщаше на прегръдките му! Каква огромна радост изпитваше, докато доставяше същото удоволствие на мъжа, който изпълни първото изискване на сибилата от Кума!
На следващата сутрин, докато взимаше гореща вана с чичо си, Агрипинила изчака стария прислужник да си тръгне и клекна във водата, поставяйки глава на рамото на Клавдий.
– Трябваше да ми дойде преди два дни.
– Възможно ли е все пак да ти дойде?
– Не... Винаги ми идва точно на двайсет и осмия ден, с точност до час.
– Щастлива ли си? – попита я той.
– Разбира се. Исках и стана.
– Значи ще се омъжиш за братовчед ми Домиций Ахенобарб и ще го накараш да повярва, че той е бащата, така ли?
– Да... Искам синът ми да израсне в Анциум с леля Антония и да стои далеч от интригите в двореца, поне докато не навърши десет години.