– Кал твърди, че жените могат да го правят двеста и шейсет пъти повече от мъжете – информира я той.
– О, я стига, чичо! Не ми казвай, че вярваш в тези негови идиотски теории!
– Е, има нещо вярно в това, което говори.
– Като например?... – попита тя и облиза лилавата му главичка.
– Младите жени от видни римски семейства не бива да бъдат държани като в пашкул, сякаш нямат сексуални нужди, и само да задоволяват съпрузите си.
– Нима те вече не се чукат с много любовници?
– Не всяко момиче е така надарено от природата като теб.
– И всички ли трябва да ходят в курвенските школи, за да се отпуснат и да се научат на занаят? – попита тя саркастично.
– Хм, защо не? Доброто образование е ключът към личния успех.
– Такова лайно си, чичо – каза тя. След това пъхна члена му в устата си и му направи от все сърце фелацио, достойно за истински принц.
По-късно същата сутрин Муций получи съобщение от Друзила и се забърза към двореца, за да се види с нея.
– О, ваше височество! Слабо е да кажа, че ще изпитвам вечна благодарност към вас! – възкликна той и целуна ръцете на Друзила, след като тя му предаде лиценза, подписан и подпечатан от едила.
– Съмнявал ли си се някога, че ще си изпълня обещанието?
– Не, не... ваше сиятелство. Винаги съм знаел, че властта ви може да проникне през всякаква римска бюрокрация, но все пак... – замълча и взе ръката ѝ, като постави дланта ѝ върху гърдите си. – Сърцето ми прелива от радост! Усещате ли го?
– Нищо не бих могла да усетя под всичката тази мас, но ти вярвам.
– В такъв момент жените не се нуждаят точно от уважение.
– А от какво?
– От завладяващата сила на мъжествеността.
Друзила погледна мъжа, приличаш в тялото на жаба с голяма византийска шапка на главата, и се засмя.
– Много си смешен, Муций – каза тя.
– Надявам се винаги да вливам в приятелството ни малко хумор.
– Добре, да спрем дотук и да не се разпростираме върху истинската същност на това, което ще вливаш.
Сводникът се поклони и ѝ се усмихна широко и одобрително. Умираше да я вземе в прегръдките си, но тя само го плесна закачливо през чатала и седна на бюрото.
– Не трябва ли вече да започнеш да обмисляш строителството на Ватиканския хълм? – попита го, предусещайки, че и нещо друго човърка ума му освен очевидното желание да я опипва.
– О, то е предвидено да започне веднага след Луперкалиите, но тази сутрин Калист дойде в дома ми със странен въпрос. Искаше да знае каква сума би ме накарала да продам земята на Ватиканския хълм.
– Хм... И ти какво отговори?
– Казах му, че не подлежи на обсъждане.
– А разбра ли защо пита за цената?
– Твърди, че боните не са съгласни с построяването на моя вавилонски тематичен парк по морални съображения и се опитват да съберат достатъчно средства, за да ми направят примамлива оферта.
– Намекна ли ти каква?
– Посъветва ме да не отказвам, ако предложението е в рамките на сто златни таланта.
– А ти колко си инвестирал досега?
– Около петнайсет таланта.
– Изкушаваш ли се?
– Никак даже, ваше благородие. Те искат да превърнат парка ми в арена за надбягвания.
– Разбирам, но все още ти предстои да събираш средства за довършителните работи и за управлението на парка.
– Утре сутринта тръгвам за Сицилия, където ще се срещна с група инвеститори.
– Муций! Утре вечер даваме най-великото празненство, което някога империята е виждала!
– Знам, но не съм получил покана, затова си помислих, че не съм...
Друзила отиде при него и го прегърна. Шапката му падна на земята.
– Как можа да си го помислиш? Аз лично подписах поканата ти вчера сутринта.
– О, нима? – възкликна той и също я прегърна.
– Разбира се. Дадох я на скаутите и ще проверя защо не са ти я предали.
– Наистина ли искаш да дойда, Друзила? – попита той, отметна глава и я целуна по шията.
– Абсолютно. Най-видните жени на Рим ще правят неща, от които ще ти се завие свят.
– Много ще ревнувам, да знаеш! – промърмори той, докато я галеше по гърба и я притискаше силно, за да ѝ даде възможност да почувства ерекцията му между краката си.
Друзила свали ръцете му от себе си и го щипна по бузата.
– Ще те ритна отзад, ако още веднъж споменеш думата ревност. Ясно ли ти е?
– Извинявайте, ваше височество. Дрънкам глупости, защото сте толкова близо до мен и съм опиянен от аромата ви.