Метелий Габиний, младият скаут, който организира шегичката с Ения Сабина на пира на Зелените преди петнайсет дни, стоеше в далечината сред приятели и приятелки, но забеляза двете африканки, заобиколени от група мъже. Тъй като особено много си падаше по прекрасни чернокожи момичета, той остави римската си приятелка, забра двама приятели, които охраняваха събитието, и си проправи път към придружителките на братята Скаври.
– Елате с мен – предложи той, като хвана африканките за ръце и ги помъкна, докато двамата му приятели разгонваха тълпата възбудени мъже.
Братята Скаври флиртуваха с жените, изоставени от привлечените към екзотичните им приятелки мъже, и не забелязаха хитрата маневра на Габиний.
– Какво става? – попита Хортензий Скавър, когато скаутът се втурна покрай него с развеселената от ситуацията Мурахия.
– Трябва да я проверим – отвърна Габиний на сенатора, без да спира. Хортензий видя и другите двама, които се смесиха с тълпата на централната площадка, и продължи да флиртува с една красива брюнетка.
Без да пуска абаносовото момиче, младият скаут забави крачка.
– Как се казваш? – попита я той.
– Мурахия, а ти?
– Габиний. Етиопка ли си?
– Да. Къде ме водиш?
Габиний не ѝ отговори, а я отведе зад голяма четвъртита колона, която подпираше една от петдесетте арки, крепящи тавана на Аполоновата библиотека. Бутна Мурахия зад колоната, вдигна и прилепи ръцете ѝ на нея.
– Какво правиш? – попита тя с усмивка, която разкри съвършените ѝ бели зъби, лъснали между дебелите, намазани с леко розово багрило устни. Той отстъпи, за да я огледа и напълни очите си с апетитните ѝ форми.
– Трябва да те закова – заяви, приближи се и погали вдигнатите ѝ ръце чак до обръснатите подмишници, като се задържа на двете гладки вдлъбнатини и вдъхна възбуждащия им аромат.
– Защо? – попита тя и поднесе сочните си устни на Габиний.
– Защото те харесвам – отвърна той. Потри устни в нейните, гризна ги и ги засмука, за да усети аромата на чудесната ѝ плътна уста, вкара език в нея и я целуна. Мурахия отвърна с дива страст, а той веднага пъхна ръка под полата ѝ и я сграбчи за слабините. Тя разтвори крака и застена като тигрица, а той скъса препаската ѝ и започна да търка влажните ѝ обръснати срамни устни, да ги разтваря с пръсти, да търси големия ѝ втвърден клитор, да го стиска силно и без никакво уважение към чувствителността му.
– О, да! Да! Дърпай го! – подкани го задъханата Мурахия.
Габиний придържаше лицето ѝ с върховете на пръстите си, наслаждаваше се на красивата му овална форма, на гримасите, които показваха, че губи контрол, на тежкото ѝ дишане, докато дърпаше, разклащаше и извиваше нарастващия ѝ малък орган, захапваше дългата ѝ шия, разтваряше дрехата ѝ върху твърдите гърди и безмилостно хапеше напращелите ѝ черни зърна.
Тя усети ерекцията му да притиска вътрешната част на бедрата ѝ и страстно обви крака около кръста му. В отговор на умолителните ѝ стонове, Габиний притисна гърба и в колоната, вкара го в розовата ѝ овлажнена плът и започна да блъска разтворения ѝ чатал като бик. Останали без дъх и полудели от похот, забравили цялата заобикаляща ги действителност и че някой ги гледа, Габиний и Мурахия се награбиха с цялата си налична енергия. Сякаш разликата в цвета на кожата им провокира някакъв мистериозен повик на природата, възнаграждаващ с най-завладяващ оргазъм сексуалното напрежение между мъжете и жените от различни раси.
Но утоляването на такъв архаичен порив не може да бъде лесно контролирано, когато плътското тайнство разпръсква вибрациите си извън сигурното уединено пространство. Когато Мурахия се свлече на земята, за да се наслади докрай на бурните тласъци на Габиний, шумното им сношение нямаше как да не възбуди хората, които го гледаха. Няколко мъже тихо се приближиха към двойката. Изчакаха Габиний да излее младите сокове на мъжествеността си в стигналото до връхната си точка чернокожо момиче и коленичиха около него.
Тъй като знаеха, че женската похот не утихва бързо като мъжката след оргазъм, новопристигналите мъже започнаха да опипват и целуват Мурахия, да търкат пръсти в нея и да я карат да свършва отново. След като задоволеният Габиний я остави в ръцете на също така достойните за ласките ѝ любовници, Мурахия се предаде на възбуждащите им захапвания, опустошителните към розовото ѝ цвете усти и отвърна като всяка здрава жена на мъжката им сила.