Имаше и Троянска тематична стая с двойничка на прочутата Елена, в чиято роля се превъплъщаваше червенокоса гъркиня, толкова красива, колкото и жената, станала причина за война. В Александрийската стая пък се намираше чувствената Клеопатра, която правеше прочутото си фелацио на всички пожелали го гости, а после лягаше с мъже, облечени като Юлий Цезар и Марк Антоний. В Египетската стая младата царица Нефертити се бе впуснала в ритуална копулация със Свещения овен, но предлагаше услугите си и на гостите на Калигула, облечени и обръснати като египетски жреци. В Галската стая с мебели от истински дъб имаше друидски каменен олтар под дърво, на който лягаха келтски девици, за да бъдат дефлорирани от гостите в дива церемония, все още изпълнявана по времето на Калигула от голи галски воини, изрисувани с червени и сини боички.
Имаше и Стая на Цирцея, в която бе възстановена пещерата на прочутата магьосница, превърнала Одисей и неговите гръцки мореплаватели в свине. В Коринтската стая пък имаше копие на храма на Афродита, в който дузина момичета, облечени като хиеродули (благородни свещени проститутки), стояха на денонощен религиозен пост, в готовност да прегърнат всеки почитател на Афродита. Имитаторките доставяха на гостите същите удоволствия като оригиналите. В образа на магьосницата Цирцея се превъплъщаваха последователно Марция, която оглавяваше гилдията на проститутките, и Деми, апетитната млада съпруга на Тит Квирит (благородника, който беше на вечерята у Катон Непос в нощта на убийството на Скрибония).
И двете жени бяха доста добре запознати със съблазнителните похвати на Цирцея и физически приличаха на образа, който хората имаха за нея. В ярките си прозрачни костюми, завършени със сложни украшения за глава, Марция и Деми правеха магиите на Цирцея, упояваха гостите с пари от силен афродизиак и след това поемаха контрол над замаяните мъже, караха ги да грухтят като прасета и да ходят на четири крака, шибаха задниците им с камшици и ги унижаваха по всякакъв начин, преди да им позволят да се насладят на митичния любовен акт с Цирцея и на възвишените тръпки на тялото ѝ.
Имаше тематични стаи, посветени на похотливи женски божества, които трябваше да предразположат гостите и от двата пола да се порадват на небесната любов с Венера, Изида, Ищар или Артемида, наричана още Диана, богинята на лова. Стаите на Юпитер, Пан и Приап бяха само за дамите на празненството. Бог Аполон и похотливият герой полубог Херкулес също си имаха стаи, които привличаха както винаги по равно мъже и жени.
Калигула бе чул и странна притча за място, наречено Едемската градина, в която живеела атрактивна млада двойка, разхождаща се без дрехи, и змия съблазнителка. Затова нареди да се обзаведе тематична стая с голямо ябълково дърво, както и други растения, цветя, полянки и водопад под стъклен покрив. Две двойки, представляващи Адам и Ева (така бе чул, че се казват легендарните герои, които според притчата родили човешката раса) се редуваха да правят любов с двойки от гостите, като си играеха с похотливата змия и ядяха ябълки, напоени с афродизиак.
Въпреки наличието на толкова много и интересни тематични стаи, повечето от две хилядите гости на празненството чакаха с нетърпение грандиозното появяване на Калигула в по-гол ямата от трите зали.
Около хиляда души от двата пола вече се тълпяха в Голямата зала – квадратно помещение, своеобразен амфитеатър на четири нива, крепен от мраморни колони и арки. Имаше специално пригоден за танци и представления подиум, който се намираше в средата и бе заобиколен от метални заграждения. До него се стигаше през коридор, пресичащ четирите нива на южната страна, а в централната част на северната страна имаше сцена, скрита зад дебели завеси. Няколко тесни отвора на източната и западната част на загражденията даваха възможност и на гостите да получат достъп до подиума.
Всички нива (или редове) обикаляха и четирите стени на залата. Бяха построени от мрамор и бяха два метра в дълбочина и метър и двайсет високи, със заоблени краища. Бяха изцяло покрити с квадратни, облечени в коприна дюшеци, постелки, завивки и възглавници в най-различни цветове, като всеки дюшек образуваше един лектус (голямо легло). Множество тесни стълбища даваха достъп и до четирите реда. Те бяха подсигурени от здрави метални парапети, закрепени на границата на всяко от нивата. Стъклени фенери с натопени в масло фитили висяха на вериги от тавана над всяко стълбище и хвърляха точно толкова светлина, колкото бе необходима на хората, за да се придвижват нагоре и надолу от най-високия етаж до подиума, или до малките тоалетни на третото ниво. Тесни проходи под двете най високи нива свързваха амфитеатъра с просторен коридор, който опасваше външния периметър на цялата зала. Високите прозорци на стените на коридорите бяха отворени за проветрение, имаше и аварийни изходи в случай на пожар. В пространството под високите нива на залата имаше обикновени тоалетни, малки чешмички с питейна вода и няколко ниши, затворени с пердета, които можеха да се използват от гостите, търсещи усамотение.