Повечето от гостите бяха седнали или полегнали навсякъде по удобните четири нива на Голямата зала и си говореха, флиртуваха и се смееха, докато ядяха от разнообразните солени бисквити, пийваха разредено с вода вино, освежаващ ментов чай, разхождаха се по стълбищата, за да отидат при приятели или да поседят на открито, за да привлекат внимание. В по-високите части светлината беше приглушена, защото там бяха запалени съвсем малко стъклени фенери, окачени на вътрешните мраморни стени, а няколко факли огряваха пода, където танцьорите и музикантите забавляваха развеселената аудитория.
– Не бъди толкова нервна, Габрилия – каза Публикола Тудитаний на петнайсетгодишната си племенница, която седеше до него на един лектус на първото ниво, точно зад парапета, който отделяше подиума от публиката.
– Дали ще ме забележи? – прошепна хубавичкото момиче и разтвори туниката на деколтето си.
– Ще трябва да направиш нещо повече от това, скъпа – посъветва я той. – Много красиви жени са готови да се хвърлят в прегръдките на цезаря.
Габрилия оправи бретона си и дългата си светлокестенява коса, пусната права около очарователното ѝ детско личице, след това съсредоточи зелените си очи към отсрещната западна страна на подиума, където африканките на братята Скаври флиртуваха усилено с някои от жените на гостите, полегнали на лектусите около стълбищата.
– Той харесва ли чернокожи момичета? – попита Габрилия чичо си ревниво намръщена.
Публикола хвърли поглед към Мурахия и Керизия.
– Всички римляни обожават прекрасните чернокожи жени, но мисля, че тези двете ще са заети още преди той да пристигне.
– Дали да не му изпея любовна песен и да се съблека на дансинга?
– Хм, макар да имаш ангелски глас, едва ли тези хора тук ще млъкнат и ще те слушат. Колкото до събличането – по-добре изчакай. Калигула обича да избира измежду напълно облечени жени.
Докато Макрон седеше незабелязан в слабо осветената горна част на североизточната страна и разговаряше с Тисиос и още две млади момчета, Ения притича по подиума и подразни танцьорите. Следваше я слугата ѝ Секст. Отидоха при Марий Фортунат, главния архитект на обновеното дясно крило, който беше стар приятел на семейство Сабина.
Марий поздрави дружелюбно Ения и ѝ направи комплимент за елегантната туника, след това я представи на Гарб Манилий, красивия главен дизайнер на двореца, и на жените, седнали до тях на първото ниво на западната страна.
– Ти ли си новият любовник на Ения? – прошепна младата жена на Фортунат в ухото на Секст и го погали по бедрото, очевидно привлечена от красотата на младия мъж и черните му къдрици.
– Не. Само ѝ помагам при езда.
– Казвам се Порция – издиша тя до ухото му и го облиза. – Харесваш ми.
– И ти ми харесваш, Порция. Но съм влюбен в друга жена.
– Сигурен ли си? – прошепна тя, сграбчи пениса му под хитона и усети как се втвърдява в ръката ѝ.
Над тях, на второто ниво, Муций хапваше солени бисквити и говореше по работа с Тит Квирит, чийто лектус беше точно до неговия. Докато византийският сводник се опитваше да убеди благородника да инвестира в неговия вавилонски тематичен парк, съпругата на Тит, Деми, се върна от дежурството си в стаята на Цирцея. Свежо гримирана и облечена в един от костюмите на магьосницата, тя бързо бе заобиколена от другите гости, които нямаха търпение да им разкаже за първите се преживявания като Цирцея. Посочвайки двама олюляващи се благородници, които се изкачваха по стълбите в далечния край, Деми доволна разказа как ги е упоила, унижавала и набила с камшик, преди да им позволи да вкусят вълшебния ѝ кунус. Естествено, мъжете около нея също искаха да го опитат и Деми нямаше как да не позволи на няколко от тях да заровят лица в слабините ѝ, а това предизвика слюнкоотделяне и у другите, които накрая я издърпаха зад лектуса на Тит и бързо я обладаха.