– Защо си облечена така? – попита и я целуна по шията.
– Представлявам Ищар – отвърна тя и се зарадва на целувката му.
– Вавилонската богиня на секса? – сети се той и я погали по корема.
– Да... Калигула е направил прекрасна тематична стая, посветена на нея.
– И ти се чукаш там, докато правиш хороскопи? – издиша Евтикий тежко до ухото ѝ.
Тя се обърна и го погледна в очите.
– Доста по-сложно е, но – да, Евтикий.
– Вавилонски опиати? – поинтересува се младежът и притисна подутината си между краката ѝ през полата.
– Защо не отдадеш почитанията се на Ищар и не разбереш сам?
– Мисля, че предпочитам Пиралис пред Ищар – отвърна той и я прегърна по-силно през кръста и я целуна по устата.
– Не богохулствай, Евтикий. Никой не може да се сравнява с Ищар. Аз само се опитвам...
– Ела с мен – прекъсна я той, хвана я за ръката и започна да си проправя път през тълпата. Забързаха заедно към тесен проход, който водеше към коридора, обикалящ цялата зала.
– Къде ме водиш? – попита покорната Пиралис, докато се блъскаше в хора, вървящи насреща ѝ в прохода.
– Искам да ми покажеш нещо – каза той, докато я влачеше нататък. Когато влязоха в коридора, Евтикий се спря. Тя облегна гръб на стената, намираща се под високите редове, и отправи към него блесналите си тъмни очи, подчертани от син и черен грим.
– Какво искаш да ти покажа? – попита чувствено, макар да знаеше от звездите, до които се допитваше всекидневно, че младият атлет внезапно ще се влюби в нея.
Евтикий пое дълбоко дъх, постави ръце на стената от двете страни на красивото ѝ лице, обградено от черни къдрици.
– Смятам, че знаеш... – отвърна и я целуна. Тогава откри, че Пиралис го иска дори повече, отколкото той искаше нея. И беше цялата пламнала, о, да, наистина беше. Пиралис наистина бе преродената Ищар, първата и най-симпатично развратната от всички богини на секса! Създателката на първите храмове на любовта в света! Патрон на Ishtaritu, свещените вавилонски проститутки, които започнали да очароват древния свят двайсет века преди раждането на Пиралис! Тя самата бе обучена от богинята да издава напред пубисната си кост и да гали с нея ерекцията на мъжа. Пиралис показа на Евтикий, че на света нямаше подобна на истинската вавилонска целувка и нищо толкова тръпнещо от живот като чувствената плът на месопотамската жена, научена от Ищар да се отдава изцяло на мъжете, които я обичаха.
Пластовете на жълточервения ѝ костюм се разтвориха под трескавите ръце на Евтикий, който търсеше да открие влажното ѝ тайно място, а тя, останала без дъх, му позволи да го погали, опипа и проникне в него, като го насърчаваше да хване копринените косми на слабините ѝ, да ги подръпва много пъти. Бе подлудена от простите му любовни слова и му отвърна, че не иска нищо друго, освен да му принадлежи не за цяла вечност, а за един вечен буреносен миг на екстаз. След това, докато се търкаше в ръката и бедрото му, притиснато между краката ѝ, костюмът ѝ се свлече от раменете, сякаш самата Ищар я събличаше, за да предаде душата ѝ в прегръдките му.
Красивият елитен колесничар бързо покри малките ѝ нежни гърди с ръце, местеше длани от едната на другата, пощипваше едното ѝ зърно и хапеше другото. След това замъкна голата до кръста Пиралис в една от усамотените мраморни ниши, вградени в стените на коридора, намиращ се под най-високите нива на Голямата зала, и дръпна пердето зад себе си. Дрехите им излетяха на мига и останали съвсем голи, те обвиха тела. Под трепкащата светлина на горящата над тях маслена лампа се целуваха трескаво, прегръщаха се, галеха се и стискаха най-чувствителните си места, стенеха от благодарност към вавилонската богиня, която така силно бе разпалила сетивата им.
Пламнал от желание, Евтикий помоли Пиралис да постави голите си задни части върху дълбоката кухина, издълбана в мраморната стена на нишата. Тя вдигна крака, отвори ги пред него и той коленичи, за да зарови глава в слабините ѝ и да утоли копнежа си, смучеше клитора ѝ и усещаше как нектарът ѝ се разлива в устата му.
– О, да, Евтикий! Вземи ме! Отнеси ме до звездите! – повтаряше тя задъхано и трепереше от удоволствие.
Ммм... Тя беше толкова гореща, сочна и неустоима! Евтикий насочи ерекцията си към набъбналите ѝ срамни устни, изви гръб и проникна в знойната ѝ влажна вагина с един премерен тласък. Докато тя стенеше "О, да!" и го молеше да обладае грубо плътта ѝ, той се хвърли върху нея, движеше се напред-назад, влизаше и излизаше и бързо я водеше към оргазъм. Въртеше члена си в нея и я караше да вика силно от радост, докато половият ѝ орган не се превърна в божествената вулва на Ищар и спазмите ѝ не засмукаха неспиращия му инструмент. Тя захапа ръцете му и започна да го драска по гърба и силните атлетични задни части. Когато спермата му я изпълни, тя извика, сякаш древната богиня на секса се бе вселила в утробата ѝ. А неговият жезъл трептеше и изливаше цялата си любов в нея.