Останали без дъх, те останаха прилепени един към друг, трепереха в ритъм, докато силните ѝ спазми бавно угасваха, и се гледаха изтощени в очите.
Междувременно в Голямата зала Апелий забеляза тънкия силует на Домиция Лепида, ослепителната трийсет и шест годишна майка на Месалина, която току-що бе седнала на мястото си едно ниво над групата на Зелените. С нея бяха красивият ѝ съпруг Валерий Барбат и техни приятели от двата пола.
– Аве, Домиция – извика Апелий, който се бе запознал с потомката на Валериите на прием във фоайето на театъра преди няколко дни. – Помниш ли ме?
Преди да седне сред приятелите си, Домиция бе срещнала погледа на къдрокосия актьор.
– Как бих могла да забравя най-прочутия любовник на римската сцена? – каза тя и му протегна стъпало, за да го целуне.
– А аз не бих могъл да се моля за по-голям късмет от този да те видя да седнеш близо до мен – отвърна Апелий, облиза пръстите на крака ѝ през сандалите на висок ток и надникна под туниката към изящните ѝ бедра и гъстия храст между краката ѝ, едва покрит от тънката материя на препаската.
– Това не е късмет, Апелий – изтъкна Домиция и вдигна леко полата си, за да му предостави по-добра гледка към прелестите си. – Подкупих прислужника, за да ме настани тук с приятелите ми.
– И защо го направи? – прошепна той и плъзна ръце под туниката ѝ нагоре по бедрата и погали нежните ѝ задни части.
– Защото иска първа да те изчука – обади се елегантна жена от групата на Домиция, полегнала по корем върху лектуса и играеща си с ерекцията му, докато той развързваше препаската на издънката на Валериите.
– Трябва ли да се боя? – попита сладкият Апелий, докато галеше слабините на Домиция и хвърляше погледи на другите жени от групата, които го гледаха като прегладнели лъвици, готови за скочат върху плячката.
– Ела – подкани го Домиция и му помогна да се настани на нейния лектус. – Аз ще те браня. – След това полегна до него сред възглавниците и двамата започнаха да се целуват и да се милват, а в същото време красивият баща на Месалина – Барбат – бе сериозно нападнат от две млади момичета от групата на Зелените отдолу.
Но преди всички да се отдадат на правене на любов, викове и аплаузи приветстваха факлоносците. Те започнаха да изтласкват гостите от подиума зад металните заграждения и към местата им на четирите реда на Голямата зала, която вече се пръскаше по шевовете и трептеше от вълнение и от делириумния ритъм на барабаните. Всички станаха на крака, заликуваха и заподскачаха.
Първо се показаха дванайсет голи до кръста акробатки и четирима гълтачи на огън, а след тях от входа на коридора величествено се появи Калигула с Друзила от дясната си страна и Агрипинила от лявата. Върху тях от тавана заваляха розови листенца. Тримата бяха облечени в дълги лъскави прозрачни копринени роби – златна за императора и сребърни за принцесите. Минаха тържествено през подиума и отвърнаха на ликуването и приветствията на гостите, като вдигнаха хоризонтално ръце с дланите нагоре към всички нива на залата.
Под копринените си дрехи императорските потомци носеха само по една къса долна дреха без ръкави, която не можеше да прикрие голите им силуети, но пък хвърляше сянка върху интимните им части. Външният им вид предизвика подсвирквания и подвиквания на висок глас, пълни с възхищение от прекрасните черти на Друзила и тънкото, но апетитно тяло на Агрипинила. Въздишките и писъците на жените, които намираха фигурата на Калигула за напълно неустоима, не заглъхнаха дори когато императорът и сестрите му стигнаха завесата, която покриваше сцената на северната страна, и се обърнаха с лице към тълпата.
– Приятели мои! Приятели мои! – възкликна Калигула, когато гостите най-накрая се успокоиха.
След това вдигна ръце.
– Тази вечер всичко е позволено!
И в цялата зала пак избухнаха одобрителни възгласи и викове. Влюбената Габрилия, която се пресягаше през загражденията пред лектуса, който споделяше с чичо си Публикола, успя да привлече вниманието на императора, като му прати въздушна целувка и се разтопи, когато и той ѝ отвърна по същия начин. –