– Отдавна чакаш това, нали, Петроний? – попита тя и потри разкошните си гърди в него. Изисканият двайсет и три годишен моден дизайнер не можа да промълви и дума, преди тя да впие устни в неговите и да го засмуче в страст на целувка. Пръстите му сладостно си играеха с долните ѝ халки и проникваха във влажните ѝ срамни устни, разпалвайки желанието ѝ. Марцел и Рем я притиснаха силно в Петроний и започнаха да я целуват по раменете, да търкат еректиралите си пениси в ханша ѝ и да се опитват да проникнат в нея.
– Не, не... – задъхано ги отблъсна тя. – Брат ми ще ме намрази, ако ви позволя да го направите, преди да е показал изненадата си пред всички.
Намесиха се и други възбудени гости. Докосваха и целуваха прекрасното ѝ тяло, обсипваха я с любов, а тя се движеше покрай западния край на загражденията, докато се оказа в прегръдките на Гарб Манилий, хубавия интериорен дизайнер, с когото флиртуваше, когато посети работилниците на двореца.
– Ммм, Гарб... колко са нежни ръцете ти – прошепна му тя, когато той я прегърна, погали я под долната дреха и я целуна по шията.
– О, принцесо... Караш сърцето ми да пърха като птица.
Ммм... Друзила наистина харесваше този чувствителен мъж и го целуна с топли чувства, насърчавайки го да се заиграе с обръснатите ѝ слабини, да потърка халките ѝ и да вкара пръстите си в нея. О, да... Много бързо щеше да свърши с него и ужасно ѝ се искаше това да стане, когато двамата се отпуснаха на най-близкия лектус сред множеството хора, които я докосваха. Тя обаче разтвори краката си само пред неговите целувки, наслаждаваше се само на засмукването на неговата уста и отдаде гаудиума си само на него. Устоя на желанието да пусне в себе си еректиралия му член и да остави тласъците му да я побъркат, но му обеща, че ще го направи по-късно, и задъхано прошепна в ухото му да я чака в стаята на Венера след представлението.
И това бе всичко, което Друзила успя да каже на великолепния млад архитект, защото останалите гости край нея избутаха Гарб настрани и се опитаха да се докоснат до прелестите ѝ. Музикантите и факлоносците бяха застанали извън загражденията и съвсем близо до нея. Насред барабаненото кресчендо много мъже успяха да отъркат членовете си в устата ѝ и да погалят гладките ѝ слабини. Държаха краката ѝ разтворени, изяждаха вулвата ѝ, хапеха я по задните части и проникваха с пръсти в нея толкова мощно, че тя отново свърши с пълна сила, като крещеше и се радваше на вибрациите на плътта си. Но с никого не стигна до края, защото всички знаеха, че императорът иска зрителите да изчакат нещо, а те още повече полудяваха от предчувствието за изненадата, която той им бе подготвил, преди да ги остави да правят каквото си искат.
– Спри да ме изкушаваш – простена тя, докато свършваше отново притисната между много тела, а един мъж зад нея опираше надарения си член в халките на перинеума ѝ и ръцете му опъваха и въртяха пръстенчетата на зърната.
– Престани! – повтори Друзила. – Не можем да го направим сега.
– Но ти се иска, нали? – попита мъжът и я ухапа по рамото.
– Да, но по-късно – каза тя и се обърна.
– Ще го направиш ли с всички ни? – намеси се друг задъхан мъж, който я целуваше по шията и масажираше корема ѝ.
– Не знам – прошепна тя. – Може би ще отида в една от игралните зали след представлението.
– Коя?
– Червената.
Тя отблъсна насъбралите се около нея мъже и оправи измачканата си долна риза, а Хортензий Скавър я хвана за ръцете от горния ред и я вдигна при себе си.
– Каква изненада, Хортензий! Мислех, че си се включил в бойкота – ахна тя, сякаш нямаше представа, че ще дойде. Прегърна го с радостна усмивка, доволна, че един разумен мъж ѝ е помогнал да се измъкне от здравите прегръдки на младите си обожатели.
– Не съм глупак, Друзила – каза сенаторът и докосна е устните си нейните. – Как бих могъл да пропусна такова страхотно празненство и възможността да целуна най-ценното съкровище на цялата империя?
– Радвам се, че си тук – увери го тя и погали издутината на слабините му. – Но ако искаш да си опиташ късмета, най-добре бързо ме скрий, преди онези акули да са ме нападнали пак.
– Ще дойдеш ли при мен? – предложи ѝ той и посочи лектуса си на третия ред, където брат му Умбраций бе полегнал на възглавниците с двама приятели, докато Керизия и Мурахия се опипваха с други гости на съседното легло.