Чичо Клавдий гледаше от четвъртия ред всички мъже, струпани около племенницата му, и си представяше какво се случва. Разпозна не само цензора Публикола Тудитаний, но също и благородниците Тит Квирит, най-богатия човек в Рим Калист Примус, градския префект Вибий Лутаций, освободения роб Домиций Лабон, който отговаряше за юридическите дела на Друзила, набития татарин Бохрус, посланик на Бактрия, небезизвестния византийски сводник Муций Регулат и други видни мъже, сенатори и магистрати, застанали на опашка, да се редуват да я карат да еякулира и да пият директно от извора на омагьосващото ѝ удоволствие.
Особено Бохрус не беше на себе си от похот. И той като другите опита вълшебните капки на безценното съкровище на Калигула. Неугледният посланик бе настанил долната част на тялото си между краката ѝ и приведен над нея по-щипваше зърната ѝ. Агрипинила чувствено люлееше таза си, а той прошепна нещо на Публикола, който държеше главата ѝ в ръце.
– Какво каза той? – попита тя задъхано цензора и усети огромната ерекция на Бохрус да се потрива в подмокрените ѝ слабини, покрити от тялото и дългата му бактрианска горна дреха.
Публикола ѝ прошепна какво му е казал посланикът току-що.
– О, много е голям – отвърна тя.
– Откъде знаеш? – попита я цензорът.
– Търка го в слабините ми...
Бохрус се приведе към ухото на Публикола и му каза нещо, което цензорът предаде веднага на Агрипинила.
– Добре тогава... – прошепна тя на Публикола. – Но му кажи да го направи много бавно и без да ме наранява.
Публикола предаде на Бохрус и той кимна.
– Дръж ме... – помоли задъхано тя и стисна широките рамене на Публикола, докато Бохрус я хващаше за глезените, свиваше коленете ѝ към тялото и ги разтваряше. После я покри с дългата си дреха, която бе разкопчана под кръста. Другите мъже разбраха какво ще се случи и я погледнаха с любов и уважение, затаявайки желанието си да я опипват но време на сношението.
Големият член на Бохрус влезе много бавно в тясната ѝ вагина. Тя застена по-високо.
– Целият ли е вътре? – попита Публикола.
– Не мисля... – отвърна тя, останала без дъх. – Все още ме разтяга.
– Харесва ли ти?
Тя се надигаше към него и дишаше тежко през зъби. Чувстваше как голямата главичка на члена на Бохрус притиска шийката на матката ѝ...
– Да, харесва ми – простена Агрипинила. – Но го дръж, ако ме докара до оргазъм, ясно?
Бохрус влезе още по-дълбоко в нея, после започна да вкарва и изкарва пениса си до половината. Тя усети как шийката на матката ѝ се свива под натиска му, страхът ѝ да не нарани малкия Нерон изчезна и Агрипинила започна да отвръща със стонове и завъртане на ханша, с което искаше да постигне максимално добро триене между тях.
– Кажи му, че може да натисне и още, ако иска – каза тя в ухото на Публикола.
Бактрианският посланик нямаше нужда от превод. Бадемовите му очи светнаха. Той сви още коленете ѝ, за да повдигне по-високо таза, и разтвори краката ѝ до краен предел. След това започна да прониква в нея на по-бързи и дълбоки тласъци.
– О, толкова е силен! – стенеше Агрипинила, прегръщаше и целуваше Публикола по устата. Насърчени от очевидното ѝ удоволствие, другите мъже отново започнаха да пощипват зърната ѝ, да ги смучат, да я галят по корема и да я довеждат до пълна забрава. О, да... На нея ѝ харесваше. Наистина имаше нужда от големия член на пълния с енергия чужденец, който изпълваше плътта ѝ със силата на своята похот.
Докато Бохрус смело проникваше в нея, Агрипинила започна да сграбчва когото ѝ падне, да трепери, да се върти, да диша тежко и да стене високо. Почувства как главичката на члена на бактриеца притиска силно чувствителната ѝ точка. Тя инстинктивно се нагласи така, че да му я предложи, и започна да вика и да се блъска в него. Сля се напълно с мъжката му сила и... се отпусна. В нея се надигна мощен оргазъм и няколко струйки от уретрата ѝ освободиха цялата енергия, която бактриецът с викове вливаше в тялото ѝ.
От мястото си на четвъртия ред чичо Клавдий се опитваше да разбере какво точно правеше любимата му Агрипинила сред всичките онези мъже. Предполагаше, че сигурно са я довели до еякулация с пръсти, но само мерваше части от голото ѝ тяло, облегнато с гръб на парапета. Намръщи се. Някакви мъже се изреждаха набързо между краката ѝ.