– Edepol! Те я чукат! – възкликна той.
Хилария, която говореше с друга благородничка на нейната възраст, полегнала на лектуса, се обърна към Клавдий.
– Какво каза? – попита тя с добронамерена усмивка. Той не отговори. Хилария проследи погледа му, но не видя нищо, само група голи и полуголи жени, които бяха целувани и опипвани по всички редове на Голямата зала, тресяща се от викове и възбудени писъци. Обърна се към съседката си, но тя вече се прегръщаше с някакъв мъж и си играеше с члена му.
Хилария почувства, че през гениталиите ѝ преминава прилив на възбуда. От повече от два месеца не бе правила секс и се нуждаеше отчаяно от добър любовник. Съпругът ѝ Калпурний Лабиен, сенатор, подкрепящ либералните реформи на Калигула, все още бе влюбен в нея, но през последните години цялото му сексуално внимание бе насочено към по-млади момичета. Най-вече секретарки, служителки и красиви стажантки, покосени от чара на властта и готови да му предоставят всички извънбрачни сексуални забавления, от които се нуждаеше всекидневно един политик, за да не ръждяса и да не залинее мозъкът му. Предпазваха го от загубата на жизнена енергия, която възрастният мъж черпеше от гърчещите се в прегръдките му голи млади тела.
Хилария бе омъжена за Лабиен от двайсет и шест години и беше много интелигентна жена. Затова знаеше, че рано или късно той ще загуби интерес към плътските ѝ нужди, но когато се случи преди шест години, тя бе само на трийсет и девет и все още изпитваше силно влечение към мъжете. Започна да се занимава с набиране на средства за политическата фракция на съпруга си и за своите собствени занимания за популяризирането на женската еманципация. Новата ѝ роля ѝ позволяваше да пътува сама до различни градове на империята, далеч от шпионите и клюкарите на столицата.
И винаги когато имаше възможност, си лягаше с добре надарени мъже – не на групи, по един, – които обичаха едрите ѝ гостоприемни бедра и деликатната закръгленост на корема ѝ. Обожаваше да я пляскат по големия задник и да я хапят по твърдите закръглени хълбоци, след това да я карат малко грубо да разтваря масивните си крака и да показва огромния триъгълник от кестеняви интимни косми, покриващ слабините ѝ и обгръщаш ненаситната ѝ вулва, най-ненаситната сред нейните връстнички.
В любовта Хилария имаше нужда да бъде завладявана със сила и винаги се съпротивляваше, за да стимулира любовниците си, викаше "не", когато дърпаха и въртяха свръхчувствителните зърна на гърдите ѝ или хапеха влажните ѝ малки срамни устни, търкаха или смучеха твърдия ѝ клитор или я принуждаваха към дълбоко орално сношение. И още по-силно се дърпаше, дори пищеше, когато я възнаграждаваха с мощни тласъци, особено мъжете, които можеха да я обладават дълго с бурно генитално сношение, или да ѝ влизат гневно отзад, като я карат да изгуби ума си от удоволствие и да опустоши леглото от похот.
Когато бе на двайсет и една години, Хилария имаше кратка връзка с Тиберий Клавдий Нерон Друз Германик, който по онова време бе на двайсет и четири. Тогава – две години след смъртта на император Август, прачичото на Клавдий по майчина линия – Хилария бе омъжена от три години, но двайсет и пет годишният ѝ съпруг бе на длъжност легат на братовчед си Калпурний Пис, губернатор на провинция Сирия. Той я бе оставил в Рим да се грижи за двете им деца. Запозна се случайно с Клавдий в табулариума, хранилището за документи и закони, стара зловеща сграда, намираща се на средата на стълбището, водещо от форума към храма на Юнона над монетния двор на Рим (където се сечаха пари от най-различни метални сплави и с тях се обслужваше цялата империя). И двамата с Клавдий правеха свои проучвания на древните закони и така се сприятеляха.
Благородният интелектуалец се почувства привлечен от големия ѝ закръглен ханш и силните ѝ крака и покани Хилария в резиденцията си няколко пъти, след това я направи своя любовница. Наслаждаваше се на страстните им сношения и неутолимия ѝ копнеж да бъде пляскана и принуждавана да се подчини. Но след няколко месеца тя трябваше да замине при съпруга си в Антиохия, Сирия. Тогава мъжът ѝ се забърка в сложен корупционен скандал, в който беше въвлечен и братовчед му, губернаторът на Сирия. Всичко свърши няколко години по-късно със самоубийството на Калпурний Пис и пълната реабилитация на съпруга ѝ Лабиен.
Само че семейството на Калпурниите се върна от Сирия чак след десет години. С Клавдий се видяха отново, но останаха само приятели, без да подновяват връзката си. През април предишната година, след възкачването на Калигула на трона, четирийсет и осем годишният сенатор Калпурний Лабиен бе назначен за посланик в Индия, замина за там с млада еврейска любовница и остави Хилария да се занимава с политическа дейности, но двамата си останаха в прекрасни отношения.