Хилария винаги бе ненавиждала да показва долната част от тялото си пред хора, защото не ѝ харесваше причината, поради която мъжете се чувстваха привлечени от нея, но този път се отпусна, обзета от похот. Притисната между младите мъжки и женски тела, които я опипваха навсякъде от всички страни, щипеха корема ѝ и хапеха раменете ѝ, тя бе отнесена на един лектус на третия ред. Там те насила разтвориха краката ѝ и се впуснаха върху голямата ѝ миришеща на урина вулва, изяждаха я като освирепели хиени, караха я да свършва като полудяла. След това застана на колене, вдигна големия си задник и ги накара отново да я напляскат.
– Какво искаш? – промълви Габрилия и хвърли бърз поглед към маскирания мъж, който нежно галеше шията ѝ зад гърба ѝ.
Мъжът не отговори. На подиума факлоносците следваха Друзила и Агрипинила, които все още демонстрираха пред всички телата си в прозрачните долни ризи.
– Остави ме на мира, разбра ли? – тросна се хубавата племенница на Публикола, докато гледаше малко завистливо двете принцеси.
След като Калигула се скри зад завесите на сцената в остави двете "съкровища на империята" да се разхождат по подиума и да нажежават страстите на тълпата, обезсърчената Габрилия се върна на лектуса на чичо си на първия ред на източната страна и отблъсна няколкото души, настанили се там, когато с Публикола се втурнаха към загражденията, за да приветстват грандиозната поява на Калигула. Огледа се. Видя едрата фигура на цензора сред по-възрастните гости, които очакваха Агрипинила да се появи при тях.
Габрилия седна върху голите си пети и взе възглавница в скута си. Беше нацупена. Нима императорът не я видя, когато го повика през загражденията? Как може да е толкова жесток и да не ѝ даде знак, че я е познал?
Маскираният мъж зад нея започна да гали бедрата ѝ.
– Махай се! – изръмжа му петнайсетгодишната красавица и го удари с лакът в гърдите.
Мъжът се засмя. Габрилия затаи дъх. След това се обърна, застанала на колене, и се взря в очите през дупките на маската от боядисана в черно тенекия с много жълти пера, спускащи се назад по главата.
– Кой си ти? – попита го разтреперана и се вгледа в устните му през отвора за устата.
Той поглади правия ѝ нос с пръст. Тя затаи дъх.
– Цезаре?... – промълви тя.
– Шшт!
– О, ооо... нима наистина сте вие? – сепна се момичето и очите ѝ блеснаха от щастие.
– Успокой се – каза той и клекна пред нея.
Габрилия взе ръцете му и ги зацелува навсякъде във внезапен прилив на похот.
– Да, да, това си ти, ти си тук, скъпи мой, любов моя, моя голяма любов...
Калигула, разбира се, бе поласкан от тези думи, идващи от изключително красива и страстна девойка, която изглеждаше дори по-млада от реалната си възраст.
– Какво пък знаеш ти за любовта? – попита я той иззад маската си.
– О, цезаре... Знам какво ми казва сърцето ми от първия път, в който те видях – отвърна тя и сложи ръцете му на гърдите си. – Усещаш ли колко силно бие?
Той пъхна ръка под разтворената ѝ розова блуза, покри с длани малките ѝ гърди и погали зърната им.
– Мислиш ли, че те обичам както ти мен, Габрилия?
– Да... Невъзможно е да изпитвам това, ако не ме обичаш.
Докато продължаваше задъхано да му говори сладки любовни думи, тя вдигна маската над устата му и го целуна. Ммм... целува се добре, помисли си Калигула, докато се наслаждаваше на младежката нежност, с която поднесе към него меките си пълнички устни, и на чувствения ѝ език, който се пъхна в устата му, за да бъде осмукан и да си поиграе е неговия. Целуваше го трескаво и не спираше да стене, не искаше да се отлепи от устата му.
– Моля те, моля те... Остави ме да те нацелувам... Чаках толкова дълго този миг – промълви тя и започна да търка устните си в неговите, да смуче долната му устна, докато той смучеше горната ѝ. Прегръщаше го и опипваше задните му части над пурпурната дълга до коленете туника, която бе облякъл, преди да дойде при нея. Без да се откъсва от Габрилия, той плъзна ръка по плоския ѝ корем и след това под препаската ѝ, стигна до пубиса ѝ и започна да го разтрива и да си играе с къдриците ѝ. Тя покри скутовете им с възглавницата, протегна ръка към еректиралия му пенис и започна влюбено да го гали.
– О, скъпи, любов моя... – мълвеше задъхано до устните му. – Толкова сме близо един до друг, че сетивата ми замъгляват разсъдъка и дъхът на Ерос разпалва душата ми, и... о, да, скъпи, нямам думи, с които да опиша как се сбъдна отколешната ми мечта да целуна самия бог на удоволствията... о, да, да, да, докосни ме, докосни ме, цезаре, усети любовта ми... всичката е за теб, само за теб...