– О, моля те... кажи им да спрат – простена тя и усети, че ерекцията на Калигула се втвърдява още повече.
– Не, още не... остави ги малко да те оближат.
Един от мъжете легна по гръб и настани устата си под слабините ѝ. Вдигна ръце към гърдите и пощипна зърната им, докато разтваряше с език влажните ѝ срамни устни, ближеше клитора ѝ и изпиваше обилните сокове. Другият раздалечи задните ѝ бузи и започна да хапе розетата ѝ и да прониква в нея с пръсти.
– Не, не, спрете. Това е прекалено вече. О, не искам...
– Какво не искаш? Не искаш да свършиш? – насърчи я Калигула, докато тя стискаше много силно твърдия му член, стенеше и викаше с все глас.
– Да, точно това не искам... но ми е трудно... о!
– Отпусни се, хайде.
– Искаш ли да свърша? – попита тя задъхано, докато двамата изяждаха слабините ѝ от двете страни, без да спират.
– Да... Искам – прошепна Калигула и загледа как се залюля ханшът ѝ, за да увеличи триенето на пламналите ѝ гениталии с устите на двамата мъже. Хм, я виж ти малката мръсница... Я как милата сладка Габрилия се наслаждава на похищението на устните им! И да... нищо друго не възбуждаше Калигула така, както да гледа как влюбена в него жена не може да устои да свърши с непознати!
– О, скъпи – прошепна Габрилия и се затресе в предоргазмени конвулсии. – Те са толкова агресивни... ооо, като животни са! О, да, да! Кажи им да ме изсмучат цялата... О, мили, те ме принуждават да свърша! Да! Толкова е силно, ааа! Свършвам! Усещам го!
Не спираше да повтаря тези думи, останала съвсем без дъх, и да люлее ханша си. Стигна до много силен оргазъм и тогава сграбчи ерекцията му и започна да го целува по устата през маската, трепереше, стенеше и го прегръщаше страстно.
– О, обичам те, цезаре. Обичам те с всяка фибра на тялото си и с цялото си сърце!
Възбуден от вибрациите на тялото ѝ и от безусловната ѝ любов, маскираният Калигула я издърпа от ръцете на двамата мъже. След това я хвана за ръката и я повлече гола и разрошена към най-близкия проход, после през фоайето и през тесен коридор, който свършваше до малка врата. Все още разтърсена от конвулсиите на любовта, влюбената девойка се притискаше до рамото му. Той свали маската си.
– Най-накрая, любов моя! Най-накрая мога да видя колко си красив и колко благородни са брадичката, носа и скулите ти – промълви тя и се отдаде изцяло на целувките му. Казваше му колко се радва, че е изпълнил обещанието си да я спаси от двамата отвратителни мъже, които се възползваха от нея. Въпреки страстните ѝ прегръдки Калигула успя да вземе ключ, скрит в тайна пролука в стената, и да отключи вратата. След това я внесе към личната си стая и заключи вратата зад себе си.
– Какво ще правиш с мен? – предизвика го тя с усмивка и започна да отстъпва към стената, поставила пръст пред устата си.
– Не всичко, което ми се иска точно сега – отвърна императорът и целуна дългата ѝ шия. – Имам не повече от половин час да се насладя на любовта ти.
– Ела, ела тук, господарю... – прошепна ослепителната Габрилия и полегна на леглото. – За половин час можеш да ме качиш в небесата и да ме върнеш обратно на земята поне десет пъти.
Калигула се усмихна. След това се настани върху нея и я качи в небесата за първи път, после още девет пъти.
26.
По-малко от час по-късно, след като заключи Габрилия в частната си стая и ѝ обеща да се върне след представлението, Калигула вече бързаше към гримьорната, построена зад сцената на Голямата зала.
Спря се на вратата, за да погледа Ладиса, която стоеше пред сребърното огледало. Обличаше яркочервена прозрачна копринена роба, която отпред свършваше над коленете, а отзад имаше къс шлейф. Голото тяло на осемнайсетгодишната императорска невеста се виждаше идеално под нея и изглеждаше изключително тайнствено и примамливо. Робините я бяха изкъпали, масажирали и се бяха погрижили за външния ѝ вид. Част от русите ѝ коси бяха вързани с панделки на темето, а около прекрасното ѝ лице падаха множество дълги къдрици. Лейди излъчваше гордост и чувственост от всяка пора на светлата си кожа.
Двама от скаутите ѝ, Крацион и Помилий, красиви млади мъже, еднакво високи и приличащи си, само по къси кожени поли, стояха на пост до стената. Четири робини се суетяха с последните завършващи щрихи по прическата на Ладиса. Калигула даде знак на двамата скаути и робините да излязат.
– Как се чувстваш, моя сияйна красавице? – попита той съпругата си, прегърна тънката ѝ талия изотзад и я целуна по дългата шия.
– Много възбудена... Харесват ли ти ботушите, които Друзила ми даде за случая? – попита тя и вдигна робата си, под която се откриха дългите ѝ привлекателни крака, обути в боти до глезените на високи токчета. Бяха изработени от Петроний от червена кожа, специално за Друзила, и бяха същите като сините, с които тя омагьоса Катег.