Калигула вдигна още робата ѝ постави длан върху меки те косми на пубиса ѝ.
– Нямам търпение да се изфукам с теб пред публиката прошепна той и я погали по слабините.
– О, Кал... престани да ме докосваш – прошепна му тя в отговор.
– Защо? Докосваха ли те вече достатъчно?
– Не, но все още нося големия олисбос отзад.
– Онзи, който ти пратих по Крацион и Помилий ли? – попита той и усети плоската дръжка, която не позволяваше на олисбоса да влезе докрай.
– Да. Поставиха ми го преди два часа – каза Ладиса и прехапа долната си устна.
– Внимателни ли бяха?
– Да... Намазаха ме с доста египетски балсам отвътре, преди да го пъхнат – простена тя.
– Значи все пак са те докосвали.
– Е, колкото да ми помогнат...
– Сигурно са били доста възбудени, а?
– Да, преди да ме намажат с балсам, им позволих да посмучат клитора ми, за да се овлажня преди проникването... И сега нямат търпение да правят любов с мен.
– Ммм, обзалагам се, че и ти нямаш търпение да им се отдадеш, нали?
– Е, те са сладки... но ще трябва да почакат да свърши представлението.
– Как е коремът ти? – попита той и я потърка.
– Идеално. Преди да дойда тук преди два часа, робините ме измиха отвътре с водна помпа.
– И сега хубаво ли ти е? – прошепна Калигула до ухото ѝ и раздвижи дръжката на олисбоса.
– Хубаво ми е, но не ме потривай така... – промълви тя задъхано и инстинктивно сграбчи еректиралия му член под дългата до коленете пурпурна туника. – О, Кал, пенисът ти е съвсем мокър... да не си правил любов с Габрилия?
– Да... Тя много се подмокри.
– Ммм, сигурно си я направил много щастлива, нали? – полюбопитства тя и се обърна към него, за да го целуне по устните.
– Предполагам.
– Накара ли я да вика?
– Да.
– С онзи неин ангелски глас?
– Да, но не ѝ казах, че сме я чули да пее в храма на Конкордия.
– И аз я харесвам, знаеш ли?
– Мислех, че не си падаш по момичета.
– Е, Габрилия е специална. Изглежда същинско невинно дете.
– Добре, ще ѝ кажа, че я харесваш... А сега ще отида да се измия.
– Не, почакай! – прошепна му тя. – Нека аз го направя.
Ладиса бързо коленичи и влюбено облиза члена на съпруга си отвсякъде, за да опита соковете с мирис на мляко на Габрилия. След това го пое дълбоко в устата си.
– Достатъчно, достатъчно... – спря я Калигула, когато фелациото стана по-интензивно, – Искам да запазиш похотта си за представлението.
Ладиса се изправи и го целуна.
– Не се тревожи, Кал. Пламъкът, който ти запали в сетивата и ума ми, никога няма да бъде потушен.
– Нямам търпение да направиш наистина всички неща, за които двамата толкова сме фантазирали.
– Обичаш ли ме? – попита тя и се взря в очите му, сякаш искаше да стигне до душата му.
– Да, Лейди, обичам те! – отвърна той и я погледна напълно искрено със сивозелените си очи. – Луд съм по теб!
– О, Кал, ти запали искра в сърцето ми! – възкликна тя и го прегърна.
– Тази вечер ще превърна тази искра в ярка звезда.
– Да, да, скъпи... Бих се превърнала във всичко заради теб!
– Да се приготвяме, мила – подкани я Калигула и погледна водния часовник, който показваше, че остават три часа до полунощ. – Хората ни чакат.
– Наистина ли ще ме оставиш съвсем сама, когато всичко започне?
– Да. Като не те гледам, ще се чувстваш по-свободна, а аз ще се възбудя повече, като си представям какво правиш, и още повече утре, когато ми разказваш.
– Ще се видиш ли пак с Габрилия?
– Не... Ще се опитам да я изложа на показ.
– Какво означава това?
– Ще ти кажа утре.
– Ммм... Вече се възбуждам – промърмори тя и го целуна. – Не се ли боиш да ме оставиш сама с всичките тези животни?
– Е, Крацион и Помилий ще ти помагат през цялото време и ще се погрижат нещата да не излязат от контрол.
– Нямах това предвид... Може да ми хареса много.
– Нали заради това е всичко?
– Да, прав си, Кал – каза тя. – да се приготвяме.
Факлоносците затичаха по подиума и започнаха да размахват горящите факли и да отблъскват гостите назад. Ритъмът от барабаните ставаше все по-силен и монотонен.
Херолд, облечен в пищна златна униформа, излезе в центъра на подиума и наду три пъти късия си тромпет. Всички се стреснаха. Друзила, Агрипинила, Ения, Домиция, Фулвия, Ламита, Деми, Мурахия, Керизия, Хилария и останалите мъже и жени, които се целуваха и развратничеха из Голямата зала, прекъснаха похотливите си занимания и започнаха да ръкопляскат и да надават нетърпеливи възгласи представлението да започне. Публикола се огледа за Габрилия. Преди час я бе видял гола на лектуса с някакъв маскиран мъж и реши, че това е бил Калигула и че тя е някъде с него.