– Мисля, че можем да го направим още по-голям – отсъди третото момиче и стисна наполовина твърдия му член. Как би могъл да им устои? Кой мъж не би бил зарадван и разтърсен от такова жизнерадостно внимание и такива хубави тела? А тези момичета знаеха идеално как да му ги поднесат да ги опита и гали. Клавдий благодари наум на Хилария, задето бе окупирала приятелите на момичетата, и остави трите девойки да му отдадат любовта си, като изгуби интерес към всичко останало, което се случваше в Голямата зала.
– О, Друзила, луд съм по теб – промълви Публий Сертик, застанал зад имперската принцеса. Беше я притиснал към загражденията, галеше бедрата ѝ под долната риза, целуваше я по шията и триеше подутината си между задните ѝ бузи.
Друзила извърна глава и разпозна младия скаут, който ѝ даде и после взе обратно чантата с принадлежностите за писане през прозореца на кабинета на Катег.
– И как така изведнъж полудя по мен? – подразни го прекрасната червенокоска и прокара пръст по устните му.
– Не е внезапно появило се чувство, Друзила. Изпитвам го от нощта, в която те мернах зад прозореца да взимаш чантата... О, лицето и голите ти гърди, блесналите ти зелени очи... Как те чаках да се появиш отново... Не можех да изтрия гледката от ума си.
– Искаш ли да знаеш къде е Бризея? – попита тя. Смяташе да го държи на разстояние, като му покаже, че знае за историята му с нейната галска робиня.
– Не, не... Бризея е жена, която има нужда от много секс, за да открие истинската си същност, но не може да се сравнява с теб.
– Защо?
– Защото тази вечер, когато видях прекрасното ти голо тяло, така идеално обръснато и украсено със златни халки на най-чувствителните ти точки, как вървиш като богиня под изцъклените погледи на цялата тази маса от хора, бях поразен от вроденото величие на истинската ти природа... – Сертик млъкна, но не защото не намираше думи, за да изрази чувствата си, а защото Друзила сложи ръцете си на раменете му и леко приближи устата си към неговата.
– И какво още?... – прошепна очарованата принцеса и издиша в лицето му.
– Видях как те нападнаха всички онези мъже, изяждаха те жива и те караха да викаш като курва.
Сертик я целуна със страст и усети как тялото ѝ потрепери под ласките му по гладката кожа на пубиса ѝ и когато размърда халката на клитора ѝ.
– О, Друзила, трябва да те имам. " у
– Докосвай ме още – прошепна тя нежно в ухото му и разтвори, крака, за да му даде възможност да я опипа хубаво.
– Ооо, толкова си прекрасна! Изгубих си ума по теб, когато те чух да викаш, знаеш ли?
– А знаеш ли, че не позволих на никого да прави любов с мен? – попита тя със съблазнителна усмивка и погали подутината му.
– Нито на мен, но толкова много те искам, че не мога да го направя тук пред всичките тези хора – каза скаутът и потри трите халки на перинеума ѝ.
– Добре... да отидем някъде другаде.
Сертик я погледна с мъжка гордост и Друзила му отвърна с поглед, пълен с желание да се отдаде на красивия младеж като награда за това, което направи в нощта на иди през януари. И знаеше, че той няма търпение да я изчука като млад бик разгонена крава.
Сертик я издърпа от ръцете на другите мъже, които се опитваха да я задържат, и останал без дъх, я поведе по коридора.
– Чакай, чакай – спря го Друзила и се облегна на стената, а той се притисна в нея. – Знаеш ли къде искаш да отидеш?
– Не – отвърна младежът, целуна я и диво разкъса долната ѝ риза.
Друзила го прегърна и го целуна, а ерекцията му се потри в слабините ѝ. Тя разтвори крака. Той повдигна бедрата ѝ и влезе в нея възбуден до крайност, заби ѝ го докрай и започна я хапе по шията и раменете и да я кара да трепери и стене.
Изведнъж спря с тласъците и притисна дълбоко члена си в нея. Тя затаи дъх.
– Да отидем в някоя стая – прошепна в ухото ѝ.
Тя беше на ръба на оргазма и изрева като ранена тигрица, но се откъсна от него. Хвана го за ръката и затича гола през претъпканото фоайе, мъкнейки го към Стаята на Венера.
Слугата отключи вратата веднага. Те се втурнаха вътре и той я хвърли върху голямото легло във формата на морска раковина. След това заключи вратата и си свали хитона. Тя знаеше, че ще я обладае като истински мъж, въпреки родството ѝ с Венера.
Гарб Манилий, вътрешният дизайнер, който я чакаше да се срещне с нея след представлението, както тя му бе обещала, видя голата Друзила да влиза в стаята, последвана от млад мъж, когото не познаваше. Пое дълбоко дъх и се огледа. Стотици мъже и жени се движеха из фоайето. Тъй като беше проектирал всички тематични стаи, Гарб мина през малък коридор и отвори една тайна врата. Поредица от тесни проходи с малки дървени стълби водеха към задните стени на различните стаи. Той намери прохода към Стаята на Венера и се изкачи зад гърба на дървения релеф на богинята. Приближи лице към дупките на очите ѝ и видя и чу красивата Друзила да се съвкупява бясно с младежа, да крещи и да говори като курва, да позволява на партньора ѝ да я насилва, без да зачита нейното положение.