Под приглушената светлина на червени фенери жените бяха пускани в игралната зала от една врата и излизаха от друга срещу нея, след като се порадваха на голи прегръдки, целувки и страстно любене, което според правилата на Калигула всички те заслужаваха. Няколко прислужници поддържаха мястото чисто и подредено и следяха кой влиза. Веднага щом една или повече жени се почувстваха задоволени и излизаха от помещението, същият брой бяха допускани да заемат техните места, като същевременно броят на младите мъже се поддържаше много по-голям, за да бъде потентността им практически неизчерпаема.
Големи легла и специално проектирани тапицирани пейки и кресла, застопорени в покрития с килим под сред колони, растения и паравани, осигуряваха удобство и известна степен на усамотеност за всички жени, които искаха да бъдат ухажвани, опипвани и любени независимо от възрастта, семейното положение, наличието или липсата на физическа привлекателност. И тъй като гениталиите на жените не стареят, гаудиумът, който всяка една от тях достигаше, като прегръщаше по-млад любовник или много млади любовници едновременно, възраждаха радостта им от живота, физическото и духовното им тяло и най-вече самоуважението им.
"Хм... Императорът ще се превърне в герой за тези жени" – помисли си Гарб Манилий, който напълно разбираше какво има предвид Калигула, като предлага това необходимо сексуално освобождение на жените. Те почти не получаваха удоволствия от официалните си партньори и не можеха да се конкурират с по-младите жени, за да примамят някой обожател и да се почувстват добре.
Както крачеше из проходите, Гарб се спря за малко зад Синята игрална зала и надникна, за да види същите палави занимания, каквито видя и в Червената. Там имаше същите мебели, но ролите на половете бяха сменени. И фенерите бяха сини, вместо червени. Повече от сто привлекателни млади жени от всички раси, облечени атрактивно или в целия си гол блясък правеха масажи тяло в тяло, любеха се и забавляваха сексуално дузина предимно възрастни мъже, патриции и плебеи, сенатори, конници и високопоставени служители на империята. Те бяха заменяни веднага, щом някой от тях си тръгваше, след като е бил обилно задоволен.
Надникна и в другите великолепни тематични стаи, в които мъже и жени се любеха по двойки или в малки групи, възбуждаха се по най-екзотични начини или правеха секс според историята на различните исторически герои или божества, на които бяха посветени стаите. Гарб се увери, че работата му като главен дизайнер на цялото великолепно дясно крило на императорския дворец, е забележителен успех.
Когато Ладиса беше по средата на нечуваното си представление с Инцитатус, Калигула незабелязано напусна Голямата зала и отиде в частната си стая.
Щом Габрилия чу вратата да се отключва, тя скочи от леглото и се втурна като влюбена девойка, каквато всъщност и беше, към обятията на императора.
– О, цезаре! Знаех, че ще се върнеш при мен! – възкликна тя, прегърна го и го обсипа със сълзи и целувки. – Позовах се на цялата магия, която владея, за да ти припомня, че те обичам повече от всичко на света!
Страстната му целувка потвърди това, което Габрилия дълбоко в сърцето си знаеше! Тя бе сигурна, че той обича непоквареното ѝ младежко желание, хубавото ѝ лице, големите ѝ зелени очи, къдриците ѝ, малките ѝ гърди, сладкия ѝ малък задник и прекрасните крака. И го остави да целува всеки сантиметър от кожата ѝ, разтвори влажното си младо цвете пред неговата уста и пое мощния му пенис в своята. Засмука го като банан, задъхваше се, когато той го притискаше прекалено дълбоко в гърлото ѝ, и викаше любовни думи, когато той я накара да свърши с език. Обвиваше крака и ръце около тялото на своя цезар, коленичеше, за да го поеме отзад, възсядаше го. Габрилия му се отдаде изцяло, поемаше мощните му тласъци колкото може по-дълбоко и отвръщаше с движения на таза си на екстаза, който той вливаше в трепетното ѝ тяло.
О, какво щастие изпита Габрилия, че обладава и е обладавана от мъжа, когото обичаше! Не можеше да преброи колко пъти той я качи в небесата, защото всеки път, когато достигаше върха на гаудиума си, настъпваше още един вечен миг радост! В тези магически моменти като на всяко влюбено момиче, и на Габрилия ѝ се искаше по-скоро да умре в прегръдките на красивия Ерос, отколкото да живее и един миг без него.