– Завинаги, цезаре! Ще бъда твоя и само твоя завинаги! – извика очарователната Габрилия с вид на тринайсетгодишна и самочувствие на петнайсетгодишна, когато задъхани от бурната любов те почувстваха необходимост да си починат за малко, за да възстановят физическите си сили.
Калигула погали устните ѝ и я целуна нежно по шията. Но въпреки че сърцето му бе дълбоко трогнато от думите ѝ, умът и душата му не можеха да позволят да остави омагьосаното младо момиче да си изгуби разсъдъка.
Тя нямаше представа какво си мислеше той, но усети, че любовта ѝ може да му създаде някакви проблеми с бритската му съпруга и дори със задълженията му на император на Рим. Габрилия яхна бедрата му и го погледна право в сините очи.
– Не трябва да се тревожиш за мен – увери го. – Каквото и да направиш за мен, че дори и против мен, аз винаги ще те чакам така, както те чаках, докато ме бе заключил тук и ме бе оставил да усещам вибриращите от нашата любов стени!
– Знам, Габрилия. Но нали не мислиш, че бих искал да те превърна в своя затворница?
– Защо не? Хареса ми много, когато ме заключи тук... Искам да ме заключваш на много места, аз пак ще мога да упражнявам гласа си, да пиша поезия и да ходя по храмовете да пея. Нима няма да бъда най-щастливата сред жените?
– Не бива, сладурче. Не искам да вляза в историята като човек, който заключва жените си.
– Но ти няма да ме принудиш към това, скъпи. Желанието идва от сърцето ми.
– Не мога да позволя сърцето ти да те направи пленница на един-единствен мъж. Ти си млада и много красива, а природата изисква да даряваш на много мъже даровете, които ти е дала.
– Цезаре, моля те... – каза тихо Габрилия. – Дори не мога да си помисля, че ще поискам да целуна някого друг освен от теб.
– Защо не пробваш, преди да се почерниш? Не ти ли харесаха погледите на всичките онези мъже, когато бе застанала на лектуса си гола като нимфа от горите на Дионисий?
– Имах очи само за теб, любов моя.
– Ами двамата мъже, които опипваха влажната ти малка сливка и те накараха да трепериш в гаудиум, смучеха те и пощипваха зърната ти?
– Не ми напомняй за това. Ненавиждах го.
– Как можеш да го твърдиш, Габрилия? Когато за първи път потриха пръсти в теб, захапаха прекрасните ти бузи и издърпаха зърната ти, видях как надигаш задните си части към тях, за да увеличиш натиска.
– Това беше само защото ти бе до мен, прегръщаше ме и ме молеше да ги оставя да ме докоснат – задъха се тя, докато Калигула опипваше слабините ѝ.
– Аха... А не помниш ли какво искаше да им кажа? – попита я императорът и разнесе соковете ѝ по цялата цепка и по задните ѝ части.
– Не, не искам и да знам – простена момичето и залюля таза си напред-назад..
– Беше толкова възбудена, че ме помоли... "Кажи им да ме изсмучат до дъно", не помниш ли?
– Ами те бяха толкова агресивни... О, цезаре, накарай ме отново да свърша!
Калигула настани лицето си между бедрата ѝ и започна лекичко да облизва малкия ѝ пулсиращ клитор.
– Само ако повториш какво каза – прошепна той.
– О, да... изсмучи ме до дъно! – каза тя задъхано.
– Не, скъпа. Трябва да бъде "Кажи им да ме изсмучат до дъно".
– О, ужасен си...
– Хайде, мила. Кажи го!
– О, цезаре... "Кажи им да ме изсмучат до дъно!" – изпълни желанието му тя, останала почти без дъх, докато притискаше малките си срамни устни в зъбите му.
– Повтори го – пожела той и се отдръпна от нея. – И не спирай да го повтарящ, ако искаш да те накарам да свършиш, разбра ли?
– Да, да... – простена тя, затвори очи и започна да повтаря изречението отново и отново, докато той я смучеше и пиеше любовните ѝ сокове. След това я обърна и загриза задните ѝ бузи, щипеше зърната ѝ и бъркаше в нея с пръсти, докато тя стигна до такъв силен гаудиум, че трябваше да извика, разтресена от сладката агония на малката смърт. Продължи да скимти, докато Калигула нежно я успокояваше. Очите ѝ се напълниха със сълзи, тя все още трепереше, когато се сви до него, целуна го по гърдите и прошепна: "Никога няма да спра да те обичам, каквото и да направиш с мен..."
Той я прегърна нежно и почака дишането ѝ да се успокои, след това вдигна брадичката ѝ и се взря в искрящите ѝ зелени очи.
– За какво си мислеше, докато те карах да свършиш?
– Не мислех, просто се бях отдала на усещанията си...
– Какви усещания?
– Да съм твоя... и да те обичам.
– Не се почувства обладана отново от онези двама мъже?
– Моля те, цезаре... Защо ме питаш?
– Кажи ми истината, моля те.