– Габрилия, скъпа, мъжете обожават момичета, които се подмокрят като теб. Не забеляза ли как се възбудих още първия път, когато те докоснах?
– О, цезаре, аз толкова се боях да не те отвратя – промълви тя задъхано и раздвижи бедрата си, за да поеме пръстите му в себе си.
– Не ми казвай, че страхът да покажеш колко се овлажняваш не ти е позволил да имаш повече любовници.
– Ами първото момче, което ме докосна преди няколко години, се подигра с моята влажност. Разказа и на приятелите си и те ме дразнеха, и ме караха да се срамувам... Знаеш ли, че ужасно се подмокрям дори когато пея високите тонове на любовните си песни пред много хора?
– Ммм, това е много възбуждащо, Габрилия. В зрителната зала можеш да пееш гола и да караш мъжете да те докосват и да усещат как любовните ти сокове мокрят ръцете им.
– Цезаре! Наистина ли искаш да ме заведеш в онази зала и да оставиш всички мъже да ми се нахвърлят като животни?
– Да.
– Ами ако ме накарат да свърша?
– Надявам се всички да успеят. И искам да им се отдадеш изцяло, да ги оставяш да проникват дълбоко в теб с твърдите си членове и да усетиш силата, която ще влеят в тялото ти. Искам да им отвръщаш, като тласкаш сладко таза си към тях, което така добре ти се удава, когато приближаваш силен гаудиум и всеки миг ще извикаш. Искам да се чукаш с наслада с всеки един и да ги докараш всички до екстаз.
– Нима правиш това, за да прибера много златни монети в сандъчето си за съкровища?
– Да... Тази вечер ще събереш поне трийсет нови монети и ще започнеш да наваксваш пропуснатото време.
– Трийсет? Това сигурно ще ми стигне за цяла година, нали?
– Не ми се прави на остроумна, Габрилия. Колкото си хубава, вече трябваше да си събирала поне сто монети на година, откакто си навършила дванайсет. Ако искаш в края на тази година да си в добри отношения с боговете, ще трябва да отдадеш прекрасната си мокра сливка на поне четиристотин нови любовници.
– И ти въпреки това ще ме обичаш по същия начин?
– Разбира се, мила. Не виждаш ли, че съм влюбен в теб и правя това, защото се грижа за теб?
Габрилия кимна, целуна го и го увери, че ще продължи да му принадлежи, въпреки че ще се наслаждава на секса с други мъже и ще ги остави да правят с нея каквото си поискат. След това осъзна, че няма да може да е толкова отзивчива, колкото той иска от нея, ако е наоколо и я гледа.
– Ще ме гледаш ли? – попита тя.
– На теб няма да ти хареса, нали?
– Не, цезаре. Ако си наблизо, ще гледам теб през цялото време и няма да изпитвам нищо към другите мъже. Ще ме оставиш ли там сама?
– Добре, мила. Но обещаваш да си наистина мила и да се наслаждаваш, нали?
– Разбира се, че обещавам. Колко трябва да остана там? – поинтересува се Габрилия и погледна водния часовник в стаята, който показваше, че е изминал почти час след полунощ.
– Три часа.
– Ще ме вземеш ли, когато времето изтече?
– Разчитай на това, сладурче. Ще спим заедно.
– О, цезаре! Такъв невероятен мъж си! – възторгна се Габрилия и очите ѝ се напълниха с радостни сълзи. Тя го прегърна, целуна го и промълви многократно "Обичам те!"
Калигула облече една гръцка туника, а на нея даде прозрачна долна риза. Габрилия отиде в банята, подсуши слабините си с кърпа, оправи грима си и среса светлокестенявата си коса. Големите ѝ зелени очи светеха радостно! Красивият млад император на Рим за нея беше прероденият Ерос! Как иначе ще знае за сандъчето със златни монети? Нима това не беше тайната за смисъла на живота? И нима задачата на всеки смъртен не бе да пълни своето сандъче със златни монети, представляващи добри дела и любовници, които после да отнесе пред боговете и да получи като награда вечен живот?
По-късно, когато нейният Ерос си тръгна и я остави сама в зрителната зала, тя осъзна, че няма причини, поради които една млада жена да потиска похотта си. Още щом застана с лице към малкия амфитеатър, само от мисълта, че скоро всички зрители ще я галят и ще правят любов с нея, се почувства толкова възбудена, та започна да се овлажнява неконтролируемо. И когато първите мъже започнаха да я милват, да щипят зърната ѝ, да хапят раменете ѝ и да потриват слабините ѝ, тя се отпусна и съвсем естествено, без никакво притеснение им отвърна.
Да, невинната, по детски чиста Габрилия извърши всички "долни" неща, които нейният Ерос искаше от нея! И ѝ хареса да я целуват навсякъде, да проникват със сила в нея, да усеща в себе си големите пениси, и то възможно най-дълбоко. Поднасяше трескаво таза си към тях, преди да им подари младежкия си гаудиум, и дори плака от радост, когато един черен атлетичен гладиатор, в когото разпозна нубиеца Лотар, я облада. А той имаше най-големия пенис, който тя можеше да си представи, но успя да влезе напълно в стегнатата ѝ вагина.