Феноменалното ѝ овлажняване предпазваше лигавицата ѝ, когато бързите контракции на тазовите ѝ мускули около големия черен член и силата на неговата прегръдка накараха бялото ѝ тяло да се слее с мускулестия Лотар. Колко прекрасен беше захватът на бицепсите и мощните му гръдни мускули около тънката ѝ талия! Колко силни бяха големите му ръце, които стискаха задните ѝ бузи и навеждаха главата ѝ назад, като опъваха дългата ѝ коса! Колко чувствена беше устата му, която опустошаваше шията и раменете ѝ! Колко страстно я целуваха дебелите му устни въпреки виковете ѝ! И колко диво разтваряше тя крака, за да поеме в себе си първичната сила, която влизаше в нея на тласъци, сякаш идваше от черния чук в ръцете на бог Вулкан, ковача на Олимп! Колко опияняващ бе ароматът му, докато се ровеше в плътта ѝ, обладаваше я отгоре или влизаше в нея отдолу, дърпаше зърната ѝ, изтикваше всяка мисъл от главата ѝ и я побъркваше от непрекъснати спазми на удоволствие, докато взривът на еякулацията му не подпали и последна искра, която я изстреля отвъд съзнателното възприемане на действителността, в царството на малката смърт, където тя не можеше вече да направи разлика между собствените си усещания и тези на зрителите около нея!
Но сеансът в зрителната зала не свърши с нубиеца Лотар. Обезоръжаващо младата девойка се изтегна на леглото, за да събере силите си, след това жизнерадостно се отправи към банята и се върна с още повече ентусиазъм да събира нови монети в своето сандъче. Подпалена от двама млади мъже, които я бяха слушали в някакъв храм, Ангелския глас Габрилия запя една от песните си съвсем гола, докато те се изреждаха да полягат между краката ѝ и да впиват устни в слабините ѝ, да опитват вкусните ѝ сокове, които течаха обилно, когато взимаше високите тонове.
След това прави любов с тях, както и с останалите зрители, докато изтекоха трите часа, които ѝ бе дал Калигула. Въпреки искрената страст, която влагаше в секса и безпрецедентното удоволствие, което получаваше в замяна, Габрилия не произнесе думата любов пред нито един от зрителите, тъй като тази дума, заедно със сърцето и душата ѝ, принадлежаха само на цезаря. Но мъжете, които обладаваха тялото ѝ и получаваха живителните вибрации на сетивата ѝ, много пъти ѝ казаха колко много я обичат, защото мъжете са по-щедри на чувства, а Габрилия беше толкова сладка, че всички, които се докоснаха до нея в онази нощ, ѝ дариха не само пулсациите на мъжествеността си, но и любовта на сърцата и душите се.
След като заведе Габрилия до претъпканата зрителна зала и я остави там съвсем сама, Калигула се забърза за срещата си с Тисиос в Стаята на Аполон.
Беше изминал почти час след полунощ. Гръцкото момче чакаше с нетърпение императора от приблизително час и сърцето му заби в гърдите, когато го видя да се появява в дъното на коридора, развял пурпурната си роба. Без да се бави, Калигула го заведе в стаята, посветена на бога на поезията, музиката, здравето и висшата мъдрост. В последвалите дълги чувствени мигове императорът се порадва на страстните прегръдки на гръцкия младеж. Винаги когато получаваше приятни усещания от жените, Калигула копнееше за физически контакт с млади момчета с недоразвити сексуални белези. И в това отношение Тисиос беше идеален.
Имаше грациозния вид на нимфа, но без гърди, а в същото време твърдата му малка "флейта" завибрира от похот, когато Калигула я погали и я пое в устата си. Облада младото момче, накара го да вика от удоволствие, като влезе през задния му вход и усети как ерекцията му се търка в корема му, докато е върху него. Мастурбираше набъбналия му член, когато влизаше в него изотзад, прегръщаше го и го целуваше. Двамата правиха любов, цезарят получи необходимото презареждане, а Тисиос – великия си гаудиум да се отдаде на красивия млад император, който знаеше как да прониква в него с дива решителност. Мощните тласъци в ректума му го караха да потрепва и да се свива толкова бързо, че приятните изстрели на сперма от "флейтата" стигнаха далеч над лицата им, опръскаха статуята на красивия гол бог. И двамата любовници я облизаха, сякаш е дошла от самия Аполон.
Докато все още се смееха и се прегръщаха, което трябваше да развесели и самия бог, при тях се втурна слугата и съобщи на Калигула, че Керизия и Мурахия са помолили за разрешение да влязат. Така частното празненство на императора продължи в присъствието на двете дългокраки етиопски красавици, чиито кадифени абаносови кожи бяха приятни колкото и приповдигнатото им настроение. След това дойдоха и Деми, и Ламита и внесоха, ако това изобщо бе възможно, още плам, тръпка и фантазия в търсенето на великите удоволствия, които бог Аполон изискваше от почитателите си, за да извървят успешно дългата пътека, водеща към мъдростта. В ъгъла на коридора пред тематичната стая, посветена на бога на поезията и на оракулите, Ения видя, измъчвана от чувство за отхвърленост, как Калигула прегръща Тисиос и го въвежда в помещението, забравил за обещанието, което ѝ даде край загражденията, след като за кратко се сношава с нея. Беше я излъгал отново. На нея наистина ѝ се искаше да е мила с цезаря, защото бе влюбена в него. Но наглостта му ѝ се стори толкова непоносима, че започна да го мрази и да го смята за истинско чудовище.