– Ами батавските телохранители? Може да се окаже доста трудно да се отървем от тях.
– Знам това, Лентул. Но те са само триста души. А и Калигула няма да вземе повече от сто от тях със себе си, ако тръгне към вилата си на езерото Неми. Ще бъдат разделени и ще е по-лесно да ги атакуваме.
Фабий Лентул се усмихна. Да, триста души бяха само десет процента от трите хиляди римляни, които трябваше да бъдат пожертвани в името на републиката.
– Какво е положението с Марк Виниций?
– Задънена улица... Ювения Мароция му е написала писмо, с което го моли за развод. Изпратила го е още преди да се свържем с него.
– Той развел ли се е с нея?
– Да – отвърна Катег. – Вече бил женен за германско момиче и веднага се съгласил на развод с римската си жена.
– Все още ли мислиш, че Публикола ни е издал?
– Имам чувството, че е той, но нямам никакви доказателства.
– Можем ли още да му имаме доверие?
– Не знам. Цензорът, разбира се, е много популярен и може да ни осигури широка подкрепа сред обикновените граждани, които не разбират мотивите ни за свалянето на един успешен император. Но тъй като ти си по-близък с него, оставям на теб да вземеш решение.
Лентул закрачи мрачно из стаята. Оставаха още толкова много нерешени политически въпроси.
– Ти одобри ли мисията на Катон в школата на понтифиците? – попита.
– Да. Ако искаме да спрем либералната революция на Калигула, трябва да си осигурим подкрепата на жреците. Мнозинството от школата спазват относителен неутралитет, но има трима или четирима, които са напълно за обявяването на проституцията за незаконна и прокарването на строги закони за възрастта на съгласието. Никой под осемнайсет години не бива да прави секс.
– Стига, Катег! Това е дори по-голяма лудост, от тази на Калигула!
– Знам, но трябва да оставим впечатлението, че се вслушваме в изискванията им. Веднъж поемем ли управлението, можем да прокараме ограничителни закони, но не чак толкова малоумни, колкото те искат. Знаеш ли, че някои от жреците одобряват налагането на сходен с еврейския монотеизъм, за да се внуши страх и вина на гражданите и така да се контролират по-добре техните сексуални инстинкти, предизвикващи тъмните сили у хората?
– Никога не бих приел нещо подобно! – възкликна Лентул, – Какво искат? Да измъчват хората, които не им се подчиняват ли?
– Да... точно това е желанието им. Най-големите фанатици са склонни да разглеждат несъгласието като обида или като предизвикателство спрямо интегритета и способностите им. Но ще им дадем достатъчно, колкото да държим школата на наша страна, без да провокираме нови революции сред разгневените граждани.
Лентул поклати глава.
– Прокарването на идиотски закони само и само да зарадваме шайка импотентни старци е точно противоположното на идеалите на републиката.
– Новата република няма да е като старата. Трябва да сме подготвени да държим под контрол сексуалния звяр, и то с повече решителност отпреди. Времената са се променили завинаги, Лентул. Но ние имаме властта да насочим новия ни кораб към светло бъдеще.
Фабий Лентул стисна челюсти. Много благоприятни обстоятелства трябваше да се случат, преди да могат да отнемат кормилото от хитър владетел като Цезар Калигула, възпитан от прачичо си император Тиберий да държи пълен контрол над властта, като дърпа конците на многобройните стопански начинания в империята. Също като безмилостния си предшественик, новият император се движеше месеци пред враговете си и удряше здраво и без скрупули тези, които бяха против него.
По гръбнака на Лентул премина ледена тръпка при мисълта за последствията при евентуален провал на заговора.
По залез, два дни след откриването на Луперкалиите, докато гостите, имали късмета на попаднат на празненството на Калигула, си тръгваха от двореца в състояние на екстаз, хиляди граждани се събираха на южната страна на Murus Romuli (Стената на Ромул, основателя на Рим, Annum I ab Urbe condita = 1 година след основаването на Рим, 753 година преди Христа).
По склоновете на Палатинския хълм, по цялата лява страна на Scalae Caci (Стълбището на Как, изсечено в хълма и свързващо Палатинския хълм с Тускус, популярен квартал северозападно от Циркус Максимус), едилът бе построил поредица от големи дървени платформи, свързващи Пещерата на Lupercal (вълчицата, спасила невръстните близнаци Ромул и Рем от река Тибър, които след това откърмила, а те по-късно основали Вечния град на мястото, където били спасени от нея). Голямата древна пещера, наполовина над и наполовина под Стълбището на Как, беше запазена непокътнато от близо осемстотин години и се почиташе от римляните на третия ден от февруари, официалния празник на Луперкал и почитаемата гилдия на проститутките.