Песента на Габрилия бе аплодирана на всеки куплет и оценена по достойнство от всички като поетическа прослава на Луперкалия и личната философия за любовта на Калигула.
– Как е Бризея? – прошепна Друзила в ухото на Муций.
– Прекрасна както винаги. Би ли ми я оставила до нони?
– Тя ли го поиска?
– Да, ваше сиятелство.
– Не искам да се пристрастява съвсем към грубия секс и да се върне цялата насинена като последния път, ясно ли е?
– Не се тревожи. Намерил съм ѝ няколко клиенти, които ще ѝ осигурят по-подходящи форми на доминиране. Те няма да оставят видими следи и на нея очевидно ѝ харесва много с тях.
– Не може ли просто да се люби без тази предварителна игра?
– Не, май не.. Част от нея се нуждае от остра болка и унижение, преди да бъде готова да избухне в оргазъм. Но колкото повече го прави, толкова по-малко време ѝ трябва, за да се възбуди напълно и да е готова за сношение.
– Наспива ли се?
– Не иска да си почива повече от няколко часа сутрин. Но ѝ правим хубави масажи между сеансите и сме повикали гръцки лекар, който да я преглежда професионално.
– Опита ли гъбите с нея?
– Да... Държим я под въздействието им, тъй като те намаляват времето за мъчение и връзване, от което има нужда, и я стимулират да се наслаждава на по-обикновените форми на секс. Във всеки случай тя доста мисли за теб, принцесо, и ти изпраща цялата си любов.
Друзила усети, че сърцето ѝ се свива, но знаеше, че любимата ѝ галска робиня е в добри ръце и има нужда от такова преживяване, за да подобри чувствените си реакции и самочувствието си.
След още химни и добре режисирана официална церемония по награждаването на най-заслужилите проститутки, всички дами в леопардови кожи образуваха около четиристотин групи от по три жени и тръгнаха свободно из града с разрешението да "изнасилят" всеки мъж, стар и млад, когото видят и успеят да докопат в парковете, пред портите, на пиаците, в храмовете, базиликите, пазарите, баните, спортните зали и дори частните градини и домове. За цялата нощ дамските триа, които се бяха кръстили "Партизанки на любовта", изшетаха всички ъгълчета в Рим и с бойни викове нападаха всички мъже, независимо дали бяха свободни или женени. Полягаха с тях на всяка пейка, полянка или под, които им се изпречеха, целуваха ги, опипваха ги, правеха им фелацио, сношаваха се с тях и изпиваха соковете на пенисите им. Само това им бе позволено да вземат от любовниците си, заедно с кичур коса, преди да се прехвърлят на следващата "жертва".
Призори след необузданата сексуална оргия на четиристотинте разбеснели се групи от по три партизанки, всички се срещнаха в храма на Венера – покровителката на проститутките и прелюбодейките, който се намираше близо до южната страна на Циркус Максимус под арките на Аква Апия (огромният акведукт, пресичащ от изток на запад цялата южна част на Рим и снабдяващ с вода от изворите на около седемдесет и пет километра едномилионната столица на империята).
В прекрасна церемония, водена от жени и предназначена само за жени, те посветиха на Великата богиня хилядите кичури коса, които бяха събрали от "жертвите" си, след това излязоха в дълга процесия от храма само по леопардови кожи, с гирлянди и венци от имел и лаврови клонки. Вървяха след три огромни изрисувани фалоса, носени от жриците на Венера. Сред тълпи от ликуващи граждани, строени от двете страни на улиците, те спираха много пъти, за да дадат възможност на зрителите да докоснат личните им амулети за късмет във формата на фалоси, поставени в кунусите на проститутките, за да получат благословията на богинята. За няколко часа процесията стигна храма на Салус (храм на доброто здраве), огромна сграда, разположена на Алта Семита точно над помериума под северната страна на Сервиевите стени, където нова група жрици раздадоха на жените специални лековити билки и разтвори, с които да поддържат телата си здрави и красиви.