До пладне проститутките се събраха за края на честването в Базилика Емилия, гигантски пазарен център с бани, спортни зали и заведения, разположен на форума до централния пазар. Императорът даваше внушителен банкет за хиляда и триста жени, превъплътили се в партизанки на любовта, както и за още хиляда и двеста момичета от школите и центровете за обучение на гилдията, които се присъединиха към професионалистките и патрицианките от императорския антураж, и още приблизително толкова мъже от всички слоеве на обществото. Веселието се поддържаше до края на следващата нощ от музика и фолклорни танци на всякакви народи от империята, актьори, акробати, театрални трупи и певци. Конкурсът за певци бе спечелен от Габрилия Ангелския глас, която пя по леопардова кожа, след което бавно я свали и завърши песента си съвсем гола сред екстатични аплодисменти.
Зрителите се тълпяха в пространството точно под сцената и когато забелязаха влажните ѝ слабини, за нула време ѝ се нахвърлиха, за да я прегръщат, целуват и да я обявят за победителка. Калигула изгледа конкурса и се съгласи с решението на публиката. Почитателите на Габрилия я вдигнаха на ръце, тя с удоволствие разтвори широко крака и те започнаха да целуват и опитват ароматните ѝ мокри потайности, които ги изпълваха с такава живителна сила. След това я завлякоха зад сцената и тя прави любов с десетки от тях.
Невинната петнадесетгодишна певица се бе превърнала в най-ентусиазираната и най-лесната плячка за мъжете, и то не само за да зарадва своя император, но и защото не можеше да не се възбужда сексуално и от най-леката милувка, дори от по-чувствен поглед към прелестите ѝ. Ладиса, Друзила, Агрипинила и останалите патрицианки, проститутки и обучаващи се получиха много възможности да се усамотят в огромния брой частни стаи със свои приятели, познати или клиенти и да продължат веселото празненство, посветено на плътта. Такова досега човечеството не бе виждало, ако изключим може би сватбата в Суза, вдигната през CDXXX година от основаването на Града (430 година от основаването на Рим или 323 година преди Христа) от Александър Македонски край Персеполис, столицата на Персийската империя. В този град великият завоевател ръководил едновременната сватбена церемония на десет хиляди от своите гръко-македонски воини и петнайсет хиляди персийски, вавилонски, арабски и централноазиатски момичета. Последвала невероятна оргия, продължила десет дни из целия град и станала нарицателна за най-голямото тържество на плътта, съществувало някога в античния свят на героите.
През петнайсетте дни на Луперкалиите, които се честваха всяка година от календи до иди на февруари, жителите на Рим се радваха не само на публичната вакханалия, която се вихреше всекидневно в школите, ордените и гилдиите, но и на частни празненства, организирани буквално навсякъде. Затова взривът от похот в столицата на Римската империя през тези дни достигна безпрецедентни висоти и създаде силна връзка и усещане за близост между обитателите на града, както мъже, така и жени, в което всъщност и беше тайната на международния успех на римската цивилизация.
Калигула остави почтително красивата си бритска съпруга, сестрите си и останалите си любовници в Базилика Емилия, за да се забавляват с колкото си любовници пожелаят, а той тръгна към двореца само с Пиралис. Като излизаха, към тях се втурнаха Аркана и Кардикса. Двете телохранителки бяха сериозно загрижени, че положението около Ладиса може да излезе от контрол и може да избухнат кървави схватки между претендентите за нейните прелести.
– Не се тревожете, момичета – успокои ги Калигула. – Докато императорът подкрепя гражданите в тяхното преследване на удоволствия, няма да има нито престъпления, нито изнасилвания, изобщо никакво насилие. Виждаш ли някакъв проблем, Пиралис?
– Абсолютно никакъв, цезаре. Римляните биха обидили боговете, ако се държат като варвари. Това може да се промени, но няма да трае дълго – отвърна Пиралис, която знаеше как да гледа в бъдещето. Двете едри момичета се огледаха и се съгласиха, но когато Калигула и придружителката му си тръгнаха, те продължиха да не изпускат Ладиса от поглед.
– Мислиш ли, че цезарят е влюбен във вавилонската астроложка? – попита Кардикса.
– Най-вероятно – отвърна Аркана. – Но също така е влюбен и в Ладиса, и в сестрите си, както и във всичките си останали любовници.
– Има ли право на това? – учуди се Кардикса с неодобрителна физиономия.
– Успокой се, Кардикса. Всеки има право да има толкова любовници, колкото си пожелае.
Кардикса се усмихна и последва Ладиса, която се отдалечаваше към една от стаите с красив младеж. След като бе правила толкова много любов през последните дни и нощи, осемнайсетгодишната бритска красавица също като Габрилия не можеше да контролира поривите и пулсациите в гениталиите си, както и желанието си да го прави отново и отново. Но все още предпочиташе сношенията по двойки, защото така се чувстваше по-способна да се ангажира емоционално със своите любовници и да се отдаде с голяма страст, без страх, че ще бъде безмилостно обладана от полудели орди мъже, когато губи контрол.