Винаги когато имаше възможност да се откъсне от натоварената си програма, Калигула най-много се радваше на компанията на Пиралис, която го изумяваше със способността си да предсказва бъдещето, с културата и изисканите си маниери. Като истинска интелектуалка, тя никога не бързаше. Обичаше да прекарва по няколко дни насаме с Калигула, да си играе с ума и душата му, да отлага физическото сливане, докато и двамата бъдат готови да станат едно и да стигнат заедно до върха на силните усещания.
В двореца Калигула се погрижи за някои неотложни дела, свързани с възстановителните работи в Ефес и съседните села, също разрушени от голямото земетресение, ударило южните части на провинция Азия три дни преди календи през февруари. След това нагледа организацията на работа на екипа си за следващите два дни и отиде в малките покои на вавилонската си конкубина, до които се стигаше само през две добре скрити тайни врати и няколко дълги тесни коридора в част от двореца, която никой не познаваше добре.
През целия първи ден и цялата първа нощ от усамотението си със своята фаворитка тя му чете класически поеми, говориха си за мисията му в живота, за бъдещето на начинанията му, наследството му и някои събития, които биха могли да повлияят на властването му. Освен датата на смъртта му и на смъртта на най-близките му роднини, които никой вавилонски астролог нямаше право да разкрива на никого, Пиралис знаеше и всичко останало за Калигула. Беше с него повече от година преди да стане император. Предсказа точно възкачването му на власт и брака му с Ладиса. Знаеше, че либералната му революция няма да успее, но за него бе добре да полага усилия да прокара реформите, тъй като те бяха правилни. Отворените бракове, увеличаването на сексуалната задоволеност и независимостта на жените бяха много благородни начинания. Беше много важно и да оказва отпор на моралистичния и тоталитарен подход на боните, тъй като тези кресливи самодоволни престъпници щяха да успеят да пребъдат в историята и някой винаги трябваше да оборва омразните им теории ѝ жестоки практики, за да не им позволява да отровят завинаги умовете на хората.
Пиралис бе наясно, че животът на Калигула, постиженията и идеите му ще станат обект на невероятни изкривявания и клевети, но това не бе висока цена за опита да се възвисят интелектуално масите. Тесногръдите политици, корумпираните предприемачи, ограничените интелектуалци, отровните моралисти и незначителните страхливци винаги щяха да успеят да изплуват отгоре. Тяхното предимство, независимо че е негативно, дребнаво и разрушително, винаги щеше да е лесно за постигане и налагане, а опитите за някакво прогресивно, достойно, конструктивно и революционно начинание винаги щяха да бъдат оценявани само от малцинство просветени.
Тя знаеше, че до три века над бляскавата средиземноморска митология и великия римски свят ще падне тъма и ще остане там дълго. Виждаше също така, че искрици светлина ще проникват само от време на време през тази тъма на умовете, заробена от догматични проповедници и религиозни пирати. Знаеше, че чрез нови религиозни системи ще бъдат възцарени сексуалното въздържание, задължителната моногамия, брутално наложеният монотеизъм и културният монопол. Че те ще скопят, опустошат и затъпят масите и така ще ги направят лесна плячка на най-проклетата шайка хора, които някога ще се появят на планетата: лъжците, които ще се преструват, че са получили по божествен път достъп до истината.
– Вероятно в някоя много далечна ера – каза тя – отчаяни души ще се скитат сред руините на свободата, ще се задавят от вездесъщата Голяма истина, ще се отвращават от нея и ще я повръщат върху мизерията и глупостта на сексофобското общество. Но после ще научат за теб, Цезар Калигула. И дори никой да не успее да промени хода на историята, може би ще има хора, които ще се вдъхновят от твоята освободителна революция и отново ще се опитат без страх да разпространяват твоите идеи. Кой знае?...
Калигула се усмихна. Обичаше Пиралис, когато умът ѝ препускаше векове напред и си представяше как ще изглежда Рим след две хиляди години. Но когато я попита за подробности за това далечно бъдеще, тя преглътна и поклати глава. Устата ѝ пресъхна и тялото ѝ затрепери.