Влязоха вътре незабелязано от Ромул. Никия отново упои Кардикса и Аркана с прашеца. Докато двете бяха голи и вързани, Никия и клиентите ѝ се възползваха от тях, като ги възбуждаха, попляскваха и изнасилваха както си поискат.
И точно това се случваше в помещението, когато Муций и Ромул стигнаха до вратата му.
Без да забелязва, че Ладиса е влязла в коридора и ги гледа отдалеч, Муций отвори широко вратата и замръзна при гледката на оргията. Всички бяха голи и правеха секс по най-разнообразни начини.
– Никия! – извика. – Какво, по дяволите, правиш?
Гръцката проститутка се стресна. Приятелите ѝ погледнаха Муций все едно беше нахален натрапник.
– Какъв е проблемът, Муций? – отвърна Никия спокойно. – Каза на мен и Зине да ги упоим и сега просто малко се забавляваме.
– Платили сме си, човече! – извика един от клиентите, който получаваше орален секс от Кардикса.
– И на тях им харесва! – обади се и другият, който шибаше с камшик Аркана по задните части.
– Спрете! – нареди Муций и влезе в стаята, последван от Ромул. Бутна Никия и двамата ѝ клиенти далеч от едрите момичета и започна да ги развързва. И двете очевидно бяха под въздействието на наркотика и мърмореха нещо неразбираемо на родния си език.
– Колко им даде? – попита Муций Никия.
– Доста, Муций. Нищо няма да помнят.
Изведнъж Никия и клиентите ѝ насочиха погледи зад Муций и Ромул, но двамата не забелязаха.
– Добре – каза сводникът на Ромул. – Не искам Ладиса да разбере за тази бъркотия.
– Късно е, копеле! – извика високо Ладиса зад него. – Вече знам!
Муций окаменя за миг и започна трескаво да мисли какво да каже, за да се защити. Ромул бързо развърза двете момичета с надеждата, че ролята му в целия заговор няма да се разкрие. Сводникът се обърна и тръгна към Ладиса с обичайната си усмивка.
– Станало е ужасно недоразумение, ваше благородно височество – заяви той и се опита да целуне ръката на принцесата. – Тези мъже и гъркините са си позволили...
Лейди го плесна през лицето.
– Лъжец! – изстреля. – Ти си замислил този гнусен план и аз никога няма да забравя това!
Муций поглади бузата си. Ромул и Никия обличаха двете телохранителки.
– Заведи ги при моята компания – нареди Ладиса на Ромул и тръгна към вратата.
– Принцесо! – извика Муций.
Лейди спря, без да се обръща.
– Надявам се, че няма да забравите и облагите, които получихте от моя... план – каза сводникът, ясно намеквайки за сношението ѝ с Инцитатус.
Тя се обърна и се доближи до него. Всички останали се измъкнаха от помещението. Муций я гледаше право в очите и лицето му грейна, защото си мислеше, че му е благодарна за продажбата на жребеца.
Ладиса му зашлеви още един шамар.
– Това ти е заради отвратителното похищение на тялото ми! – изрече с презрение.
Невестата на Калигула напусна с достойнство склада, а Муций остана там безмълвен. Усмихна се криво. Е, значи прекрасната бритска принцеса все пак помни неговото "похищение" в хубавия ѝ задник. Добре... След това малко се притесни за последствията, ако Ладиса разкаже на бъдещия си съпруг за цялата интрига. Но сводникът твърдо вярваше в щастливата си звезда и в способността си да се измъква невредим и от най-заплетените ситуации. И накрая, но съвсем не по-важност, печалбата му тази вечер, не само трите златни таланта, получени от продажбата на Инцитатус, но и парите от продажбата на Месалина, която извърши като истински византиец, си бяха със сигурност повод за гордост.
Върна се в таверната.
Двете робини, които бе оставил да наблюдават Месалина, му докладваха, че гладиаторите са се държали като здрави чувствени любовници и принцесата е в много добро разположение на духа.
Сводникът се обърна към галициеца, който отговаряше за Октавия. Младият мъж посочи спящата върху купчина наметки в ъгъла на дрешника робиня на Друзила. Муций му нареди да я остави да си поспи и отново се смеси с тълпата, за да намери момичетата си и да разбере каква работа са свършили за него. Не забрави ездачите и колесничарите, които му помогнаха да хване в капана си бритската принцеса, и щедро разпредели между тях няколко златни монети.
Когато първите утринни лъчи започнаха да рисуват с пастелни розови краски по Вечния град, младите, силните и красивите все още бяха будни и чакаха Рождението на слънцето иззад Седемте хълма. Останалите римляни се събудиха рано сутринта, за да гледат изгрева и да започнат деня си с молитви и жертвоприношения към боговете.