– Рим ще продължава да бъде най-красивият град на света – отвърна. – Но ще бъде покрит с кръстове.
Калигула се намръщи. Искаше да знае повече за кръстовете, но тя не беше в настроение да продължава с предсказанията. Поговориха си за последните събития. Най-вече за конспирацията, за предателите, за героите на Рим, за Агрипинила и чичо Клавдий, за отдадеността на Друзила към неговата политика, за новопоявилата се страст на Лейди към хубавите римски мъже и за Габрилия, която сега бе влюбена в съпругата му и живееше в двореца при нея.
На следващия ден вавилонската конкубина се почувства още по-влюбена в красивия си млад господар. Топеше се в ръцете му и го целуваше навсякъде. Едно от нещата, които обичаше да прави, за да се сближат още повече, беше да вземе двайсетсантиметрова пръчица от слонова кост, идеално изгладена и куха по цялата дължина, да я намаже със загряващ балсам и да я пъхне в уретрата на мекия му пенис. Беше малко болезнено в началото, но тя го правеше толкова умело, че след минута ефектът беше направо фантастичен.
Пиралис въртеше бавно пръчицата повече от час, пенисът му оставаше мек, но ставаше толкова чувствителен, че Калигула изпитваше чувство сякаш непрекъснато свършва. А тя триеше зърната му и целуваше скротума му, хапеше го навсякъде, но не му позволяваше да пипа слабините ѝ, не защото нямаше да ѝ хареса да я докосва, а защото беше прекалено рано да правят любов, а тя искаше да отдаде цялото си внимание изключително на него. Желаеше да го възбуди до крайна степен, без да му позволява да ѝ отвръща. Говореше му за вечния дар на любовта, който всички хора получават от боговете, и за това как могат да се отместят границите, които смъртните обикновено са свикнали да си поставят.
Така влизаше все повече под кожата му и неусетно Калигула започна да губи представа за реалността. Тя сипа малко количество екстракт от гъби и го духна леко през пръчицата, изпращайки директно афродизиака в близост до простатата му. Нежните ѝ ръце раздвижиха тръбичката напред-назад, стимулирайки цялата уретра. Той започна да трепери от удоволствие, увеличи се и желанието му за интимност с красивата вавилонка, която се бе отдала изцяло на издигането му над реалния свят.
Малко по-късно Пиралис извади пръчицата от слонова кост от пениса му. Той веднага започна да се втвърдява, като каналчето му все още гореше. Съвсем бавно телата, умовете и душите им се сляха до такава степен, че удоволствието се излъчваше от всяка тяхна пора, от всеки сантиметър на кожата, която те целуваха или стимулираха. Без никак да бързат в това, което правят, Калигула на няколко пъти се изпразни в нея. И понеже тя бе третирала уретрата му по такъв начин, всяка еякулация предизвикваше такова силно триене, че цялото му тяло се гърчеше, като поразено от електрическа буря. Пиралис беше идеалният му партньор в любовта, прие в себе си неговото удоволствие, като добави към него и собствените си вибрации на невероятните си оргазми, умножавайки удоволствието стотици пъти.
На нони през февруари Агрипинила си беше уредила среща с брат си доста рано сутринта. Надяна консервативна дълга туника, която я правеше по-възрастна и ѝ придаваше по-аристократичен вид. След това накара двете си робини да завият косата ѝ на кок на темето и да пуснат няколко къдрици около красивото ѝ лице.
– Защо искаш да се омъжиш така набързо? – попита Калигула сестра си, след като тя му обясни причината за визитата си и каква отзивчива малка мръсница е била през първите девет дни на Луперкалиите.
– Искам да имам собствен глупав съпруг, когото да тормозя и да подритвам. И да си имам бебе, да бъда майка за известно време. Така, за разнообразие. Какво ще кажеш?
– Хм... Колко подаръци събра от всичките си богати любовници през последните дни?
– Какво общо има това с желанието ми да се омъжа? – попита го тя и седна в скута му. – Харесва ми да си играя с мъжете и да ги въртя на малкия си пръст. Всички, освен теб, са толкова глупави, че биха дали крак или ръка, за да докопат хубавия ми задник. Ха-ха-ха!
– Не се прави на много умна, Агри. Отговори на въпроса ми.
Агрипинила знаеше, че не е много разумно да си играе с брат си.
– Много скъпоценности, Кал... – отговори тя радостно. – Но също така мебели, статуи, амулети и килими, дори едно лозе в Етрурия (днешна Тоскана) и вила в Лавиниум (малко крайбрежно градче на 40 километра южно от Рим, близо до Анциум). Освен имотите, които още не съм виждала, събрах скъпоценности за около три или четири таланта. Нали съм добра? – попита тя брат си и го целуна набързо по устните. – Добра съм, нали? – повтори и го целуна по-страстно.