– Разбира се, Агри... Представила си се много добре.
– Това означава много за мен, знаеш ли? Че ти одобряваш действията ми. Винаги ще съм на твоя страна, също като Друди. И след няколко години, когато добия собствен опит в политиката, ще мога да ти помагам да печелиш хората за каузите си и да побеждаваш враговете си, също както прави тя. И съм сигурна, че и Лесбия ще върши същото... А това значи, че трите ти сестри винаги ще бъдат твоите най-силни и верни поддръжници. Заедно ще сме като великия Цезар, непобедими на война, благосклонни към победените, безмилостни с предателите.
Агрипинила сияеше в екстаз, докато произнасяше тези думи. Любовта към силния ѝ брат и връзката, която чувстваше с двете си сестри, заглушаваха всичките ѝ други емоции. И тъй като родителите ѝ не бяха живи, тази връзка сега бе по-силна отвсякога.
– Преди няколко дни проведох интересен разговор с чичо Клавдий – каза Калигула и я погали по долната част на корема. – Възможно ли е в хубавото ти тяло да расте наследник на Юлиево-Клавдиевата династия?
– Да – прошепна тя в ухото му. – Омъжи ме за Ахенобарб и ще се постарая бебето да не ти пречи, ще бъда изцяло на твое разположение и никога няма да имам претенции за наследяване на престола, ще оставя ти да решиш кога искаш да виждаш малкия Нерон и да прецениш дали става за най-великото положение, за което един мъж може да мечтае.
– Съпругът ти ще му даде неговото име...
– На кого му пука? Ние ще знаем чия кръв носи това момче. Ако го поставиш в редицата за наследяване на трона заедно с твоите потомци, ще промениш името му на Нерон Клавдий Цезар Друз Германик. Нима ти не си единственият човек, който държи цялата власт на Рим в ръцете си? Не си ли доволен да имаш толкова голям избор за наследяването на империята ти?
Калигула вече бе обсъдил въпроса с Пиралис и чичо Клавдий, който по своя инициатива му каза какво се бе случило между него и Агрипинила и какво е направила тя, за да се изпълни предсказанието на сибила Амалтея за сина ѝ. Пиралис не му разкри много за евентуалното наследяване на империята, но според нея Амалтея обикновено била права и мнението ѝ си струвало да се вземе предвид.
Сватбата бе насрочена за деня след иди през февруари в тесен кръг в Анциум. Домиций Ахенобарб бе повикан в двореца и внимателно му бе заповядано от Калигула да се ожени за благороднородената му четиринайсетгодишна сестра, принцеса Юлия Октавия Агрипина Млада, която вече бе сгодена за него от шест месеца. Помпозният Домиций Ахенобарб, който вече бе около четиридесет и пет годишен, бе бивш консул на Рим и вярваше, че чаровната Агрипина е влюбена в него. Майката на младоженеца, Антония Старата, дъщеря на Марк Антоний и сестрата на Август – Октавия, бе също така баба на Месалина и леля на бащата на Калигула – Друз Германик. Тя не бе много ентусиазирана от женитбата на сина си. Знаеше, че Агрипинила е дръзка по характер и се страхуваше, че синът ѝ ще се поддаде на капризите ѝ още от първия ден на съвместния им живот.
Но нещата следваха собствения си ход и силата на съдбата не можеше да бъде победена. На сватбената церемония, състояла се в малък храм на Юнона Регина (Върховната управница Юнона) на хълмовете на Анциум, Калигула, Ладиса, Друзила, Пиралис, Габрилия и чичо Клавдий взеха участие в бракосъчетаването на Агрипинила с Домиций Ахенобарб заедно с малка група роднини на матриарха Антония Старата – Домиция Лепида и съпруга ѝ Валерий Месала Барбат, както и други свидетели на жениха. Докато пронубата довършваше ритуала с разчупването на свещените питки, Габрилия изпя една от песните си под влюбените погледи на Калигула и Ладиса, които буквално бяха осиновили момичето и го имаха като своя дъщеря.
– Голям смях ще падне, когато Месалина се върне от пътуването си и открие, че от нейна трета братовчедка си ѝ станала леля! – каза Домиция Лепида и целуна новата си снаха на празненството в дома на Антония.
– А аз още повече ще се смея, когато ми каже колко патки е поела в задника си – отвърна цапнатата в устата Агрипинила до ухото ѝ и накара Домиция да се засмее с глас.
През последвалите нощи Агрипинила симулира оргазми при неумелите, но за щастие кратки сексуални напъни на Домиций Ахенобарб. След това започна да твърди, че я боли глава и още преди да е изтекъл първият месец от брака ѝ, каза на свекърва си, че е бременна и трябва да отиде до Рим, за да се консултира с гръцкия си лекар. Юлианският календар на стената на атриума на Антония показваше, че остават три дни до нони на март, а в Рим вече течаха много събития – и още повече се задаваха, – които щяха да обърнат съдбите на основните играчи на римската политическа сцена.